Базиликата „Сан Марко” във Венеция
Базиликата „Сан Марко” във Венеция е истинско произведения на архитектурното изкуство и разкошен пример за уникалността на византийската строителна мисъл. Красотата и пищността й са неоспорими, а очарованието, което излъчва – прословуто.
Това е най-прочутата църква в Градът на каналите, както и едно от най-предпочитаните места за разглеждане от туристите. Разположена е на не по-малко известния площад Сан Марко, в непосредствена близост до Двореца на дожите, в сърцето на този романтичен и великолепен град.
Храмът е изграден още през 11 век и в него се преплитат различни архитектурни влияния – византийски, римски и готически стилове. Тъй като по външната й фасада могат да се наблюдават множество позлатени византийски мозайки, превърнала се е в символ на венецианското величие и разкош и важното значение, което е заемала в историята на града – всичко това й е спечелило прозвището „Златната църква”.
Базиликата е осветена през 1094 година и според преданията в една от колоните са преоткрити мощите на Св. Марко Евангелист. Тя обаче не била напълно завършена. Изграждана е в продължение на дълги години, а цялостен облик добива през 1617 година.
Сан Марко притежава доста внушителни размери – почти толкова колкото е и великолепието му. На дължина достига 77 метра, а на височина към 43 метра. От 1807 година става главно седалище на венецианския патриарх, който е епикоп на римокатолическата епархия на Венеция.
Основната конструкция на зданието във времето почти не е променяна, но по отношение на неговата украса нещата значително са се променяли. Този свой забележителен и разкошен вид дължи на талантливи художници и майстори – строители. Особено много украсата е обогатена през 15 век – към сградата постоянно се добавяли капители, фризове, антични колони, които да допълнят нейния облик. Външните й стени били покрити с мрамор и гравюри.
В базиликата се помещава и музеят Марчиани, където се пазят безценни колекции от експонати, свързани с развитието и могъществото на града. Тук можете да видите и древните бронзови статуи Конете на Сан Марко, които през 1254 година са поставени пред входа на храмът. Но днес се съхраняват вътре в музея. Преди това те са украсявали Хиподрума в Константинопол, но през 1204 година дожът Енрико Дандоло заповядва да бъдат пренесени във Венеция, като израз на неговата победа.
Отдайте заслуженото внимание на базиликата и тя ще ви се отблагодари с възхищението и вдъхновението, което ще придизвика у вас.
Това е най-прочутата църква в Градът на каналите, както и едно от най-предпочитаните места за разглеждане от туристите. Разположена е на не по-малко известния площад Сан Марко, в непосредствена близост до Двореца на дожите, в сърцето на този романтичен и великолепен град.
Храмът е изграден още през 11 век и в него се преплитат различни архитектурни влияния – византийски, римски и готически стилове. Тъй като по външната й фасада могат да се наблюдават множество позлатени византийски мозайки, превърнала се е в символ на венецианското величие и разкош и важното значение, което е заемала в историята на града – всичко това й е спечелило прозвището „Златната църква”.
Базиликата е осветена през 1094 година и според преданията в една от колоните са преоткрити мощите на Св. Марко Евангелист. Тя обаче не била напълно завършена. Изграждана е в продължение на дълги години, а цялостен облик добива през 1617 година.
Сан Марко притежава доста внушителни размери – почти толкова колкото е и великолепието му. На дължина достига 77 метра, а на височина към 43 метра. От 1807 година става главно седалище на венецианския патриарх, който е епикоп на римокатолическата епархия на Венеция.
Основната конструкция на зданието във времето почти не е променяна, но по отношение на неговата украса нещата значително са се променяли. Този свой забележителен и разкошен вид дължи на талантливи художници и майстори – строители. Особено много украсата е обогатена през 15 век – към сградата постоянно се добавяли капители, фризове, антични колони, които да допълнят нейния облик. Външните й стени били покрити с мрамор и гравюри.
В базиликата се помещава и музеят Марчиани, където се пазят безценни колекции от експонати, свързани с развитието и могъществото на града. Тук можете да видите и древните бронзови статуи Конете на Сан Марко, които през 1254 година са поставени пред входа на храмът. Но днес се съхраняват вътре в музея. Преди това те са украсявали Хиподрума в Константинопол, но през 1204 година дожът Енрико Дандоло заповядва да бъдат пренесени във Венеция, като израз на неговата победа.
Отдайте заслуженото внимание на базиликата и тя ще ви се отблагодари с възхищението и вдъхновението, което ще придизвика у вас.
Автор: Dilqna
Описание
Базиликата „Сан Марко” във Венеция е истинско произведения на архитектурното изкуство и разкошен пример за уникалността на византийската строителна мисъл. Красотата и пищността й са неоспорими, а очарованието, което излъчва – прословуто.
Това е най-прочутата църква в Градът на каналите, както и едно от най-предпочитаните места за разглеждане от туристите. Разположена е на не по-малко известния площад Сан Марко, в непосредствена близост до Двореца на дожите, в сърцето на този романтичен и великолепен град.
Храмът е изграден още през 11 век и в него се преплитат различни архитектурни влияния – византийски, римски и готически стилове. Тъй като по външната й фасада могат да се наблюдават множество позлатени византийски мозайки, превърнала се е в символ на венецианското величие и разкош и важното значение, което е заемала в историята на града – всичко това й е спечелило прозвището „Златната църква”.
Базиликата е осветена през 1094 година и според преданията в една от колоните са преоткрити мощите на Св. Марко Евангелист. Тя обаче не била напълно завършена. Изграждана е в продължение на дълги години, а цялостен облик добива през 1617 година.
Сан Марко притежава доста внушителни размери – почти толкова колкото е и великолепието му. На дължина достига 77 метра, а на височина към 43 метра. От 1807 година става главно седалище на венецианския патриарх, който е епикоп на римокатолическата епархия на Венеция.
Основната конструкция на зданието във времето почти не е променяна, но по отношение на неговата украса нещата значително са се променяли. Този свой забележителен и разкошен вид дължи на талантливи художници и майстори – строители. Особено много украсата е обогатена през 15 век – към сградата постоянно се добавяли капители, фризове, антични колони, които да допълнят нейния облик. Външните й стени били покрити с мрамор и гравюри.
В базиликата се помещава и музеят Марчиани, където се пазят безценни колекции от експонати, свързани с развитието и могъществото на града. Тук можете да видите и древните бронзови статуи Конете на Сан Марко, които през 1254 година са поставени пред входа на храмът. Но днес се съхраняват вътре в музея. Преди това те са украсявали Хиподрума в Константинопол, но през 1204 година дожът Енрико Дандоло заповядва да бъдат пренесени във Венеция, като израз на неговата победа.
Отдайте заслуженото внимание на базиликата и тя ще ви се отблагодари с възхищението и вдъхновението, което ще придизвика у вас.
Това е най-прочутата църква в Градът на каналите, както и едно от най-предпочитаните места за разглеждане от туристите. Разположена е на не по-малко известния площад Сан Марко, в непосредствена близост до Двореца на дожите, в сърцето на този романтичен и великолепен град.
Храмът е изграден още през 11 век и в него се преплитат различни архитектурни влияния – византийски, римски и готически стилове. Тъй като по външната й фасада могат да се наблюдават множество позлатени византийски мозайки, превърнала се е в символ на венецианското величие и разкош и важното значение, което е заемала в историята на града – всичко това й е спечелило прозвището „Златната църква”.
Базиликата е осветена през 1094 година и според преданията в една от колоните са преоткрити мощите на Св. Марко Евангелист. Тя обаче не била напълно завършена. Изграждана е в продължение на дълги години, а цялостен облик добива през 1617 година.
Сан Марко притежава доста внушителни размери – почти толкова колкото е и великолепието му. На дължина достига 77 метра, а на височина към 43 метра. От 1807 година става главно седалище на венецианския патриарх, който е епикоп на римокатолическата епархия на Венеция.
Основната конструкция на зданието във времето почти не е променяна, но по отношение на неговата украса нещата значително са се променяли. Този свой забележителен и разкошен вид дължи на талантливи художници и майстори – строители. Особено много украсата е обогатена през 15 век – към сградата постоянно се добавяли капители, фризове, антични колони, които да допълнят нейния облик. Външните й стени били покрити с мрамор и гравюри.
В базиликата се помещава и музеят Марчиани, където се пазят безценни колекции от експонати, свързани с развитието и могъществото на града. Тук можете да видите и древните бронзови статуи Конете на Сан Марко, които през 1254 година са поставени пред входа на храмът. Но днес се съхраняват вътре в музея. Преди това те са украсявали Хиподрума в Константинопол, но през 1204 година дожът Енрико Дандоло заповядва да бъдат пренесени във Венеция, като израз на неговата победа.
Отдайте заслуженото внимание на базиликата и тя ще ви се отблагодари с възхищението и вдъхновението, което ще придизвика у вас.
