.jpg)
Център Арбанаси
Познатото на много село на име Арбанаси е разположено в средата на Северна България. Има данни, че салото е съществувало още през Втората Българска държава. Знае се, че от столицата Велико Търново болярите са идвали по тези земи и са ги използвали за летни резиденции.
Има легенда, която разказва за търновските царе и това, е в селото са секли монети. 1230 година, след победните подвизи за Иван Асен II, селото се присъединява към българското царство. По това време много заселници идват именно по тези земи. Има предание, според което името на селото идва от имената на родните земи на тези преселници.
Първите намерени писмени доказателства за съществуването на населеното място са от ферман, написан през 1538 година от тогавашния владетел султан Сюлейман Великолепни. По време на османското робство населението главно се е изхранвало с търговия и скотовъдство, а някои от селяните са отглеждали буби или да работили като занаятчии.
За съжаление около половин век след това селцето е сполетяно от тежка съдба и е опожарено и разграбено от разбойници в Османската империя. След това чумата започва да мъчи живеещите там. Няколко земетресения вече напълно принуждават всички да напуснат домовете си и населеното място и да потърсят нов дом.
Селцето Арбанаси се възражда малко по малко чак след 1810 година. Първите жители са дошли от Тетевенския и Еленския балкан. И до днес са запазени култови жилищни сгради, също така продължават да се следват обичаи и традиции разказващи за културата на предишните му обитатели.
Едни от най- интересните музей в село Арбанаси са църквите „Свето Рождество Христово“ и „Свети Свети Архангел Михаил и Гавраил“, както и Констанцалиевата къща. За нея се знае, че е строено още през 17 век, голяма, знатна и много богато украсена.
През 1913 година не е подмината от големите земетресения, които почти я разрушават, но след това е реставрирана и превърната в музей. През 1958 година в нея е сформирана експозиция, която разказва за бита на жителите през 19 век.
В близост до селото има два действащи манастира – „Свети Николай“ и „Успение Богородично“. А самото селище е архитектурен резерват и присъства в листата за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Автор: Стилиян
Работно време: информация - всеки ден от 08.00 до 22.00 часа - по телефона
Телефони: 0878676973, 0897976248
Website: виж тук
Описание
Познатото на много село на име Арбанаси е разположено в средата на Северна България. Има данни, че салото е съществувало още през Втората Българска държава. Знае се, че от столицата Велико Търново болярите са идвали по тези земи и са ги използвали за летни резиденции.
Има легенда, която разказва за търновските царе и това, е в селото са секли монети. 1230 година, след победните подвизи за Иван Асен II, селото се присъединява към българското царство. По това време много заселници идват именно по тези земи. Има предание, според което името на селото идва от имената на родните земи на тези преселници.
Първите намерени писмени доказателства за съществуването на населеното място са от ферман, написан през 1538 година от тогавашния владетел султан Сюлейман Великолепни. По време на османското робство населението главно се е изхранвало с търговия и скотовъдство, а някои от селяните са отглеждали буби или да работили като занаятчии.
За съжаление около половин век след това селцето е сполетяно от тежка съдба и е опожарено и разграбено от разбойници в Османската империя. След това чумата започва да мъчи живеещите там. Няколко земетресения вече напълно принуждават всички да напуснат домовете си и населеното място и да потърсят нов дом.
Селцето Арбанаси се възражда малко по малко чак след 1810 година. Първите жители са дошли от Тетевенския и Еленския балкан. И до днес са запазени култови жилищни сгради, също така продължават да се следват обичаи и традиции разказващи за културата на предишните му обитатели.
Едни от най- интересните музей в село Арбанаси са църквите „Свето Рождество Христово“ и „Свети Свети Архангел Михаил и Гавраил“, както и Констанцалиевата къща. За нея се знае, че е строено още през 17 век, голяма, знатна и много богато украсена.
През 1913 година не е подмината от големите земетресения, които почти я разрушават, но след това е реставрирана и превърната в музей. През 1958 година в нея е сформирана експозиция, която разказва за бита на жителите през 19 век.
В близост до селото има два действащи манастира – „Свети Николай“ и „Успение Богородично“. А самото селище е архитектурен резерват и присъства в листата за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
