Търсене

Лопушански манастир Свети Йоан Кръстител

Лопушанският манастир „Свети Йоан Кръстител“ е на около километър от село Георги Дамяново, близо до Монтана. Според учените той е създаден още през 10 век, но се е намирал на друго място – край село Помеждин. През 1678 година светата обител е опожарена и всички документи за съществуването и са изгубени безвъзвратно.

Жителите на село Лопуш даряват своите земи за построяването на нов манастир и за благодарност и днес „Свети Йоан Кръстител“ се нарича Лопушански манастир. Построяването му започнало през 1850 година и с възстановяването се заема архимандрит Дионисий, който вложил личното си наследство за начинанието. Платил на турските власти, за да може храмът да е по-голям от джамиите.

Построяването на храма отнело шест години, защото Архимандрит Дионисий искал да прилича на този в Рилския манастир. Той заедно с майстор Лило посетил светата обител, за да може по-точно да си представи бъдещия Лопушански манастир. После майсторът започнал да строи, но имало много несъответствия и Архимандрит Дионисий го изпратил пак в Рилския манастир. За да не сбърка отново, Лило направил макет с клонки от една кошница.


Всички икони от храма и параклисите в Лопушанския манастир са рисувани от Станислав и Никола Доспевски, който са племенници на великия иконописец Захари Зограф. Днес църквата е трета по големина в страната. Тя е трикорабна, кръстокуполна и има пет кубета. На самите кубета има малки прозорчета, които се срещат много рядко при строежа на църкви.

Днес в манастира се пази чудотворната икона на Света Богородица и според поклонниците, които идват, всеки който се наведе над нея вижда как по нея се стичат вадички с миро. Много ценна е иконата на Христос, чийто поглед се вижда от всяко едно място в храма. Лопушанският манастир е бил сред любимите места на големия български писател Иван Вазов. Той дори е написал една от главите на романа си „Под игото“ при едно от посещенията в светата обител.

Манастирът е действащ и до днес. Той е мъжки и в него има няколко малки стаи, в който поклонниците могат да преспят. През 1973 година е признат за архитектурен, исторически и художествен паметник на културата с национално значения. Своят храмов празник чества на 7 януари- денят на Свети Йоан Кръстител.

Автор: Дими

Описание

Лопушанският манастир „Свети Йоан Кръстител“ е на около километър от село Георги Дамяново, близо до Монтана. Според учените той е създаден още през 10 век, но се е намирал на друго място – край село Помеждин. През 1678 година светата обител е опожарена и всички документи за съществуването и са изгубени безвъзвратно.

Жителите на село Лопуш даряват своите земи за построяването на нов манастир и за благодарност и днес „Свети Йоан Кръстител“ се нарича Лопушански манастир. Построяването му започнало през 1850 година и с възстановяването се заема архимандрит Дионисий, който вложил личното си наследство за начинанието. Платил на турските власти, за да може храмът да е по-голям от джамиите.

Построяването на храма отнело шест години, защото Архимандрит Дионисий искал да прилича на този в Рилския манастир. Той заедно с майстор Лило посетил светата обител, за да може по-точно да си представи бъдещия Лопушански манастир. После майсторът започнал да строи, но имало много несъответствия и Архимандрит Дионисий го изпратил пак в Рилския манастир. За да не сбърка отново, Лило направил макет с клонки от една кошница.


Всички икони от храма и параклисите в Лопушанския манастир са рисувани от Станислав и Никола Доспевски, който са племенници на великия иконописец Захари Зограф. Днес църквата е трета по големина в страната. Тя е трикорабна, кръстокуполна и има пет кубета. На самите кубета има малки прозорчета, които се срещат много рядко при строежа на църкви.

Днес в манастира се пази чудотворната икона на Света Богородица и според поклонниците, които идват, всеки който се наведе над нея вижда как по нея се стичат вадички с миро. Много ценна е иконата на Христос, чийто поглед се вижда от всяко едно място в храма. Лопушанският манастир е бил сред любимите места на големия български писател Иван Вазов. Той дори е написал една от главите на романа си „Под игото“ при едно от посещенията в светата обител.

Манастирът е действащ и до днес. Той е мъжки и в него има няколко малки стаи, в който поклонниците могат да преспят. През 1973 година е признат за архитектурен, исторически и художествен паметник на културата с национално значения. Своят храмов празник чества на 7 януари- денят на Свети Йоан Кръстител.

Близки хотели