Църква Свети Четиридесет Мъченици Сапарева баня
През 19 век малкото село Баня е към Самоковската нахия. По онова време в селото са били чифлиците на агите и бейовете от Самоков и те идвали да отмарят и да почиват. Най-богатият сред тях се наричал Хорсеф. Имал за жена гъркиня, която успяла да остане християнка и му родила така желания син. Нарекли го Кол Асъ. Момчето прекарвало по-голямата част от времето си с майка си в чифлика в селото и израснало с християнските нрави и обичаи. Когато става голям, Кол Асъ решава да разреши на селяните да направят свой храм. Купени са материали и са положени основите, но започва страшна епидемия от чума и покровителят на банчани умира, нищо че се криел високо в планината. След смъртта на Кол Асъ през 1838 година местните турци не разрешават да се направи християнски храм. Материалите са отнесени в Гюргево и там е построен храмът „Свети Георги“.
След края на Кримската война банчани пращат ферман и дарове до султана с молба да им се даде разрешение да издигнат църква. Получават официално разрешение под формата на хатихумаюн и започва строителството до стара църква „Свети Николай“. Но турците в селото отново надигат глас и се налага българите да преместят храма и да го построят в края на селото. Получава името „Свети Четиредесет Мъченици“. Официално строителните дейности са завършени през 1859 година и в тях участват майсторите, които по рано направили „Свети Георги“.
По-късно през 1964 година в двора на „Свети Четиредесет Мъченици“ с помощта на свещеника Вергил Андреев е направена и малка жилищна постройка. После са направени камбанарията и отоплението на храма.
Сградата на църквата е трикорабна псевдобазилика. Дълга е 19 метра, а на по-късен етап е прибавен и притвор. Във вътрешната част отделни кораби са разделени от красиви колони, а за хора е направена емпория. Според историците иконостасът е дело на Коте Гювалийски, който е бил голям дърворезбар за времето си. Поставени са красив амвон, трон и целувални икони, които са уникални във вида си. Царските икони са направени от Станислав Доспевски от самоковската школа. И днес в храма са положени три икони, направени през 1863 година. Стените на храма са целите в уникални стенописи, рисувани в периода 1878-1879 година, които много наподобяват ковалентната живопис. Руският художник Василий Скеляров е изрисувал две от стените във времето, в което е бил на своята военна служба в Дупница и района.
Автор: Стоян Главчев
Описание
През 19 век малкото село Баня е към Самоковската нахия. По онова време в селото са били чифлиците на агите и бейовете от Самоков и те идвали да отмарят и да почиват. Най-богатият сред тях се наричал Хорсеф. Имал за жена гъркиня, която успяла да остане християнка и му родила така желания син. Нарекли го Кол Асъ. Момчето прекарвало по-голямата част от времето си с майка си в чифлика в селото и израснало с християнските нрави и обичаи. Когато става голям, Кол Асъ решава да разреши на селяните да направят свой храм. Купени са материали и са положени основите, но започва страшна епидемия от чума и покровителят на банчани умира, нищо че се криел високо в планината. След смъртта на Кол Асъ през 1838 година местните турци не разрешават да се направи християнски храм. Материалите са отнесени в Гюргево и там е построен храмът „Свети Георги“.
След края на Кримската война банчани пращат ферман и дарове до султана с молба да им се даде разрешение да издигнат църква. Получават официално разрешение под формата на хатихумаюн и започва строителството до стара църква „Свети Николай“. Но турците в селото отново надигат глас и се налага българите да преместят храма и да го построят в края на селото. Получава името „Свети Четиредесет Мъченици“. Официално строителните дейности са завършени през 1859 година и в тях участват майсторите, които по рано направили „Свети Георги“.
По-късно през 1964 година в двора на „Свети Четиредесет Мъченици“ с помощта на свещеника Вергил Андреев е направена и малка жилищна постройка. После са направени камбанарията и отоплението на храма.
Сградата на църквата е трикорабна псевдобазилика. Дълга е 19 метра, а на по-късен етап е прибавен и притвор. Във вътрешната част отделни кораби са разделени от красиви колони, а за хора е направена емпория. Според историците иконостасът е дело на Коте Гювалийски, който е бил голям дърворезбар за времето си. Поставени са красив амвон, трон и целувални икони, които са уникални във вида си. Царските икони са направени от Станислав Доспевски от самоковската школа. И днес в храма са положени три икони, направени през 1863 година. Стените на храма са целите в уникални стенописи, рисувани в периода 1878-1879 година, които много наподобяват ковалентната живопис. Руският художник Василий Скеляров е изрисувал две от стените във времето, в което е бил на своята военна служба в Дупница и района.
