Църква Свети Никола Елена
Център, Елена
Съвсем близо до Даскалоливницата в град Елена се намира красивата църква „Свети Никола”. Тя е най-старата в града и според стара преписка на псалтир става ясно, че вече е съществувала през 1518 година. Според стари предания в храма е имало много стари книги, които били писани на пергамент. Имало е свещеник, който се е занимавал специално с книгите и опазването им. През 1800 година точно на Гергьовден, градът е нападнат от кърджалии и „Свети Никола” е изгорена заедно с повечето ценни стари книги. Така както можем да я видим днес, е възобновена през 1804 годна. Средствата за възобновяването и са събрани от заможни местни жители а много хора се включват в процеса. За построяването и са били нужно само 40 денонощия, но всичко е ставало тайно от турската власт. Дейностите са ръководени от хаджи Иван Кисьов. Той е внук на поп Петко Шейтана, който отива в Цариград при майката на султана. Занесъл и зелени класове в калмикан и успял да издейства Елена да бъде освободена от данък житнина. Хаджи Иван разбрал, че търновският управител ще проверява дали местните сторят църква, и наредил стените да се измажат с вар и дървени въглища, за да придобие сградата стар вид. Посрещнал пратениците, дал им известна супа пари и им показал храма, казал: „Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман.”
Отвън храмът е прост и обикновен, без украса и е почти незабележим, за да не се предизвикват турските поробители. Отвътре, обаче, е съвсем различен- има богата украсена според църковните канони.
Стенописите в „Свети Никола” са дело на много известните местни зографи Давид и Яков, които са родени в махалата Долни Болерци. В работа, която завършват през 1817-1818 година, им помагат Йоан Попович и Йордан Михов Климентски. Техните произведения имат културна стойност и са наистина съвършени. Изписани са светиите Методи Моравски, Сава Сръбски, Свети Климент Охридски, Георги Софийски Нови и други. От дясно на предолтарното пространство има плоча с надпис от Дойно Граматик, на която са написани дата на построяването на храма и дарителите. Дървеният трон и красивият иконостас също има голяма стойност.
През 1966 година храмът е укрепен отново и е направена частична реставрация. Когато се извършват реставрационни действия на северната страна, е открита красива плоча с уникален релеф на патрона на храма Свети Никола.
Автор: Камен Попов
Адрес: Център, Елена
Описание
Съвсем близо до Даскалоливницата в град Елена се намира красивата църква „Свети Никола”. Тя е най-старата в града и според стара преписка на псалтир става ясно, че вече е съществувала през 1518 година. Според стари предания в храма е имало много стари книги, които били писани на пергамент. Имало е свещеник, който се е занимавал специално с книгите и опазването им. През 1800 година точно на Гергьовден, градът е нападнат от кърджалии и „Свети Никола” е изгорена заедно с повечето ценни стари книги. Така както можем да я видим днес, е възобновена през 1804 годна. Средствата за възобновяването и са събрани от заможни местни жители а много хора се включват в процеса. За построяването и са били нужно само 40 денонощия, но всичко е ставало тайно от турската власт. Дейностите са ръководени от хаджи Иван Кисьов. Той е внук на поп Петко Шейтана, който отива в Цариград при майката на султана. Занесъл и зелени класове в калмикан и успял да издейства Елена да бъде освободена от данък житнина. Хаджи Иван разбрал, че търновският управител ще проверява дали местните сторят църква, и наредил стените да се измажат с вар и дървени въглища, за да придобие сградата стар вид. Посрещнал пратениците, дал им известна супа пари и им показал храма, казал: „Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман.”
Отвън храмът е прост и обикновен, без украса и е почти незабележим, за да не се предизвикват турските поробители. Отвътре, обаче, е съвсем различен- има богата украсена според църковните канони.
Стенописите в „Свети Никола” са дело на много известните местни зографи Давид и Яков, които са родени в махалата Долни Болерци. В работа, която завършват през 1817-1818 година, им помагат Йоан Попович и Йордан Михов Климентски. Техните произведения имат културна стойност и са наистина съвършени. Изписани са светиите Методи Моравски, Сава Сръбски, Свети Климент Охридски, Георги Софийски Нови и други. От дясно на предолтарното пространство има плоча с надпис от Дойно Граматик, на която са написани дата на построяването на храма и дарителите. Дървеният трон и красивият иконостас също има голяма стойност.
През 1966 година храмът е укрепен отново и е направена частична реставрация. Когато се извършват реставрационни действия на северната страна, е открита красива плоча с уникален релеф на патрона на храма Свети Никола.
