Поморийски манастир Свети Георги Победоносец
ул. „Княз Борис l“ 177, Поморие
По цялото Българско Черноморие християнството се появява рано, но най-рано в Анхиало, днешно Поморие. Според открити данни монаси са идвали тук още през 3 век, а през 7 век вече е имало храм, посветен на Свети Георги Победоносец. През 812 година Хан Крум превзема града, а през 894 година вече има българска църковна организация. През 13 век Анхиалският епископ получава сан митрополит. По време на нападенията на турската империя местният манастир е унищожен.
Според легендата през 17 век Селим Бей се заселва на мястото на стария манастир и си построява чифлик. Той е много болен и една нощ сънува как открива лековита вода в имението си. Започнал да разкопава мястото и намира барелеф на Свети Георги Победоносец и под него бликнала вода. Селим бей пил и после оздравял напълно. Тогава той и семейството му приели християнската вяра и дарили земята си на манастира. Построил малък параклис и дори станал първи игумен. След като починал, бил погребан точно до аязмото с лековитата вода, от която пил. Църквата е построена през 1856 година.
През 1906 година Поморийският манастир става част от Бургаската постоянна комисия, а през 1935 година е продаден на Сливенската митрополия. Сливенския митрополит Иларион успява да укрепи манастира и прави курс за малограмотните свещеници. Направена е кухня и легла за учащите се. Събрани са помощи и с тях сградите са разширени. По-късно от Троянския манастир идва монах Стефан. Той става игумен и през 1966 година към манастира е построена и камбанария.
Днес красивият мъжки Поморийски манастир е действащ. Храмът е създаден през 1856 година върху разрушеният стар манастир. Днес в него се пазят много ценни предмети от иконографското изкуство, които а създадени през 18 и 19 век. Най-ценна е храмовата икона на Свети Георги, която е изписана от местният иконописец Темистокъл Диамадопило Зограф.
Най-ценната светиня в манастира е аязмото с барелефа на светеца. В емблема на светата обител се е превърнала красивата 20-метрова кула с камбанарията. Днес игумен е Йеротей и има възможност да се нощува в манастира. Това става при предварителна уговорка с игумена.
Наблизо има и други забележителности, които могат да се разгледат – старият Несебрър, Поморийското езеро, Античната куполна гробница и други.
Автор: Камен Попов
Адрес: ул. „Княз Борис l“ 177, Поморие
Описание
По цялото Българско Черноморие християнството се появява рано, но най-рано в Анхиало, днешно Поморие. Според открити данни монаси са идвали тук още през 3 век, а през 7 век вече е имало храм, посветен на Свети Георги Победоносец. През 812 година Хан Крум превзема града, а през 894 година вече има българска църковна организация. През 13 век Анхиалският епископ получава сан митрополит. По време на нападенията на турската империя местният манастир е унищожен.
Според легендата през 17 век Селим Бей се заселва на мястото на стария манастир и си построява чифлик. Той е много болен и една нощ сънува как открива лековита вода в имението си. Започнал да разкопава мястото и намира барелеф на Свети Георги Победоносец и под него бликнала вода. Селим бей пил и после оздравял напълно. Тогава той и семейството му приели християнската вяра и дарили земята си на манастира. Построил малък параклис и дори станал първи игумен. След като починал, бил погребан точно до аязмото с лековитата вода, от която пил. Църквата е построена през 1856 година.
През 1906 година Поморийският манастир става част от Бургаската постоянна комисия, а през 1935 година е продаден на Сливенската митрополия. Сливенския митрополит Иларион успява да укрепи манастира и прави курс за малограмотните свещеници. Направена е кухня и легла за учащите се. Събрани са помощи и с тях сградите са разширени. По-късно от Троянския манастир идва монах Стефан. Той става игумен и през 1966 година към манастира е построена и камбанария.
Днес красивият мъжки Поморийски манастир е действащ. Храмът е създаден през 1856 година върху разрушеният стар манастир. Днес в него се пазят много ценни предмети от иконографското изкуство, които а създадени през 18 и 19 век. Най-ценна е храмовата икона на Свети Георги, която е изписана от местният иконописец Темистокъл Диамадопило Зограф.
Най-ценната светиня в манастира е аязмото с барелефа на светеца. В емблема на светата обител се е превърнала красивата 20-метрова кула с камбанарията. Днес игумен е Йеротей и има възможност да се нощува в манастира. Това става при предварителна уговорка с игумена.
Наблизо има и други забележителности, които могат да се разгледат – старият Несебрър, Поморийското езеро, Античната куполна гробница и други.
