Величествените руини Баалбек в Ливан
В плодородната долина Бекаа, в непосредствена близост до реката със същото име в Източен Ливан се намира град Баалбек – древен финикийски град, по късно завзет от гърците и преименуван на Хелиополис или „Град на слънцето”. И до ден днешен са запазени величествените останки от древната култура, намиращи се на високо плато над града. Комплексът БААЛБЕК се счита за един от най-големите култови центрове на Великата Римска империя, а също и за най-голямата археологическа находка в световен мащаб. Предполага се че величественият комплекс датира от края на миналата ера, въпреки, че по непотвърдени данни той е с още по-древен пройзход. През вековете култовия комплекс Баалбек е понесъл големи поражения от кражби, воини и земетресения, както и от многобройни средновековни допълнения. За щастие съвременните посетители могат да видят в комплекса реставрирани останки близки до оригиналните, благодарение на немски, френски и ливански археолози, които вече сто години работят за опазването и реставрирането на едно от чудесата на древния свят. Днешните посетители на величествения храмов комплекс могат да видят добре запазените останки от Акропола със някогашните си два олтара, леко в страни се намира храма на Бакхус, или това е богът на виното за древните гърци, а дъното се извисяват останките от храма на Юпитер. В древни времена до Акропола в града на Слънцето е водел огромен монументален вход познат като Пропилея (в превод от гръцки-преди вратата), където ширината на стълбището е 43м. и голяма колонада с дължина 50м. непосредствено пред вратата. От всичките дванадесет колони на Пропилеята за съжаление днес са запазени само четири или пет. Пропилеята отвежда до голям шестоъгълен вътрешен двор с диаметър 62м., ограден с 30 колони всяка с височина от осем метра, който се смята за единствения двор с подобна форма в древното строителство с подчертано влияние от Изтока. Непосредствено след този двор се намира големият двор, който е широк 113м. и дълъг 135м., а от двете му страни са разположени успоредно два големи олтара. В края на този двор се извисяват огромните отломки от храма на Юпитер, строен при управлението на император Нерон. Върху площ от около 5кв. км. са разпръснати гигантските отломки на разрушения храм, по които обаче се съди, че зданието е било с правоъгълна форма, състоящо се от 54 коринтски колони, върху които е бил подпрян покривът. Днес от всички тези колони са съхранени само шест, като височината им достига почти 20м., като заедно с пиедестала върху който са били издигнати достигат 24м. а обиколката им 7м. Встрани от храма на Юпитер на около 50м. се намира храма на Бакхус, който е почти напълно запазен, състоящ се от общо 50 колони, всяка с височина 18м. Но най-интересно за посетителите си остават внушителните размери на основите на храма, които са изградени от колосални каменни блокове. В югоизточната част на храма основата е съставена от общо девет реда големи каменни блокове всеки с размери 11х6х3м. и тежащи повече от 300тона. Непосредствено над тях са положени хоризонтално в долната част на конструкцията три огромни мегалитни блока или това са така наречените „Трилитони” всеки от които е с размери 21х5х4м., а теглото им надхвърля 800тона. Загадка остава как тези колосални каменни блокове са били изсечени и напаснати с такава изключителна прецизност, още повече с какво са били транспортирани до мястото на строежа и по какъв начин са били повдигани на височина над 7 метра. На около половин километър от храмовият комплекс Баалбек се намира кариерата от която са добивани каменните блокове необходими при строителството на древните храмове се намира още един огромен каменен блок, който всъщност е най-големият от всички, наречен „Южния камък” който е с дължина цели 23м. а теглото му надхвърля 1000 тона. И до днес мнозина са на мнение, че изсичането, пренасянето и повдигането на гигантските блокове е извън човешките възможности.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
В плодородната долина Бекаа, в непосредствена близост до реката със същото име в Източен Ливан се намира град Баалбек – древен финикийски град, по късно завзет от гърците и преименуван на Хелиополис или „Град на слънцето”. И до ден днешен са запазени величествените останки от древната култура, намиращи се на високо плато над града. Комплексът БААЛБЕК се счита за един от най-големите култови центрове на Великата Римска империя, а също и за най-голямата археологическа находка в световен мащаб. Предполага се че величественият комплекс датира от края на миналата ера, въпреки, че по непотвърдени данни той е с още по-древен пройзход. През вековете култовия комплекс Баалбек е понесъл големи поражения от кражби, воини и земетресения, както и от многобройни средновековни допълнения. За щастие съвременните посетители могат да видят в комплекса реставрирани останки близки до оригиналните, благодарение на немски, френски и ливански археолози, които вече сто години работят за опазването и реставрирането на едно от чудесата на древния свят. Днешните посетители на величествения храмов комплекс могат да видят добре запазените останки от Акропола със някогашните си два олтара, леко в страни се намира храма на Бакхус, или това е богът на виното за древните гърци, а дъното се извисяват останките от храма на Юпитер. В древни времена до Акропола в града на Слънцето е водел огромен монументален вход познат като Пропилея (в превод от гръцки-преди вратата), където ширината на стълбището е 43м. и голяма колонада с дължина 50м. непосредствено пред вратата. От всичките дванадесет колони на Пропилеята за съжаление днес са запазени само четири или пет. Пропилеята отвежда до голям шестоъгълен вътрешен двор с диаметър 62м., ограден с 30 колони всяка с височина от осем метра, който се смята за единствения двор с подобна форма в древното строителство с подчертано влияние от Изтока. Непосредствено след този двор се намира големият двор, който е широк 113м. и дълъг 135м., а от двете му страни са разположени успоредно два големи олтара. В края на този двор се извисяват огромните отломки от храма на Юпитер, строен при управлението на император Нерон. Върху площ от около 5кв. км. са разпръснати гигантските отломки на разрушения храм, по които обаче се съди, че зданието е било с правоъгълна форма, състоящо се от 54 коринтски колони, върху които е бил подпрян покривът. Днес от всички тези колони са съхранени само шест, като височината им достига почти 20м., като заедно с пиедестала върху който са били издигнати достигат 24м. а обиколката им 7м. Встрани от храма на Юпитер на около 50м. се намира храма на Бакхус, който е почти напълно запазен, състоящ се от общо 50 колони, всяка с височина 18м. Но най-интересно за посетителите си остават внушителните размери на основите на храма, които са изградени от колосални каменни блокове. В югоизточната част на храма основата е съставена от общо девет реда големи каменни блокове всеки с размери 11х6х3м. и тежащи повече от 300тона. Непосредствено над тях са положени хоризонтално в долната част на конструкцията три огромни мегалитни блока или това са така наречените „Трилитони” всеки от които е с размери 21х5х4м., а теглото им надхвърля 800тона. Загадка остава как тези колосални каменни блокове са били изсечени и напаснати с такава изключителна прецизност, още повече с какво са били транспортирани до мястото на строежа и по какъв начин са били повдигани на височина над 7 метра. На около половин километър от храмовият комплекс Баалбек се намира кариерата от която са добивани каменните блокове необходими при строителството на древните храмове се намира още един огромен каменен блок, който всъщност е най-големият от всички, наречен „Южния камък” който е с дължина цели 23м. а теглото му надхвърля 1000 тона. И до днес мнозина са на мнение, че изсичането, пренасянето и повдигането на гигантските блокове е извън човешките възможности.
