Пещера Челевещницата село Павелско
Павелско се намира в историко-географската област Рупчос. Тя е разположена в централната част на Западните Родопи, по горното течение на река Чая. Селото е на 21 километра от общинския център Чепеларе, на 47 километра от областния център Смолян, на 32 километра от курорта Пампорово и на 50 километра от Пловдив.
Целия район около селото е карстов. Около Радюва планина, в подножието, на която е разположено село Павелско, са известни 45 пещери. Най-голяма от всички пещери е Челевещницата. В района има още няколко пещери със същото име и интересни истории и легенди.
Пещерата е проучена през 1966г, в международна експедиция. Челевещницата в Павелско е проучвана след това и от чепеларските пещерняци, като при първото им влизане в нея с тях се спуска и павелският учител Атанас Семерджиев. Спелеолозите констатират, че от отвора й започва отвесен тунел (шахта) с дължина 33 метра, който достига до подземна зала с размери - дължина 85 метра и ширина 40 метра.
Веднага, след конуса от пръст и камъни, под пещерният отвор започват огромни, високи до 1 метър и дебели до 50 сантиметра, синтрови прегради. Една част от нейните искрящи ефирни стени са сухи и покрити с дребни като просо бисерчета, а друга – с кристална вода. Специалистите смятат, че някога в нея е имало езеро с дълбочина 12 метра, което пресъхва.
И тук като във всяка друга пещера фантазията може да открие безброй причудливи форми, някои от пещерните образувания са оприличени на пещерна гора. Над пресъхналото езеро има красива колонада. Сводът на пещерата, с висящите от него безброй изящно бели сталактити е опрян на сталактони, приличащи на чудновати снежни подпори.
Може би това, което прави пещерата уникална и интересна е пещерния бисер намерен в нея. Хвалебствените слова за него му дават безброй титли като през 1966 г. Петър Трантеев го определя като „кралят“ на пещерните бисери. При експедиция от февруари 2003 година е установено, че пещерния бисер е откраднат.
Името на пещерата се предполага, че произхожда от наличието на човешки кости в нея. Легенди и тук не липсват. Местните смятат, че в Челевищницата е хвърлен жесток турчин, а според друг вариант на същата легенда – местен чорбаджия. Наистина при проучването на чепеларските пещерняци е намерен в пещерата скелет на човек.
Имайте предвид, че към днешна дата пещерата не може да бъде посетена от всеки, тъй като 33 метровия тунел не разполага със съоръжение, което да помогне за спускането в нея.
Автор: Mariq_Ivanova
Описание
Павелско се намира в историко-географската област Рупчос. Тя е разположена в централната част на Западните Родопи, по горното течение на река Чая. Селото е на 21 километра от общинския център Чепеларе, на 47 километра от областния център Смолян, на 32 километра от курорта Пампорово и на 50 километра от Пловдив.
Целия район около селото е карстов. Около Радюва планина, в подножието, на която е разположено село Павелско, са известни 45 пещери. Най-голяма от всички пещери е Челевещницата. В района има още няколко пещери със същото име и интересни истории и легенди.
Пещерата е проучена през 1966г, в международна експедиция. Челевещницата в Павелско е проучвана след това и от чепеларските пещерняци, като при първото им влизане в нея с тях се спуска и павелският учител Атанас Семерджиев. Спелеолозите констатират, че от отвора й започва отвесен тунел (шахта) с дължина 33 метра, който достига до подземна зала с размери - дължина 85 метра и ширина 40 метра.
Веднага, след конуса от пръст и камъни, под пещерният отвор започват огромни, високи до 1 метър и дебели до 50 сантиметра, синтрови прегради. Една част от нейните искрящи ефирни стени са сухи и покрити с дребни като просо бисерчета, а друга – с кристална вода. Специалистите смятат, че някога в нея е имало езеро с дълбочина 12 метра, което пресъхва.
И тук като във всяка друга пещера фантазията може да открие безброй причудливи форми, някои от пещерните образувания са оприличени на пещерна гора. Над пресъхналото езеро има красива колонада. Сводът на пещерата, с висящите от него безброй изящно бели сталактити е опрян на сталактони, приличащи на чудновати снежни подпори.
Може би това, което прави пещерата уникална и интересна е пещерния бисер намерен в нея. Хвалебствените слова за него му дават безброй титли като през 1966 г. Петър Трантеев го определя като „кралят“ на пещерните бисери. При експедиция от февруари 2003 година е установено, че пещерния бисер е откраднат.
Името на пещерата се предполага, че произхожда от наличието на човешки кости в нея. Легенди и тук не липсват. Местните смятат, че в Челевищницата е хвърлен жесток турчин, а според друг вариант на същата легенда – местен чорбаджия. Наистина при проучването на чепеларските пещерняци е намерен в пещерата скелет на човек.
Имайте предвид, че към днешна дата пещерата не може да бъде посетена от всеки, тъй като 33 метровия тунел не разполага със съоръжение, което да помогне за спускането в нея.
