Търсене

Паметник на Сашо Сладура - в памет на загиналите от комунистическия режим - град Пловдив

Сашо Сладура е известен български джаз музикант. Той е роден през 1917 година в Плевен, баща му е инженер Николов, а майка му е чехкиня. Сашо Сладура е възпитаник на колежа „Свети Августин“ в Пловдив, а след това в консерваторията в Прага. След завръщането си започва да свири в ресторант „България“, оттам почват да го наричат и Сашо Сладура, заради веселия му нрав. В същия оркестър тогава пее и Леа Иванова. Известен е с невероятното си чувство за хумор и прекрасното изпълнение на френски шансони.
 
По време на социалистическия режим през 1961 година Сашо Сладура е изпратен в концетрационен лагер в Ловеч заради няколко негови забавни коментара относно властта и Мирчо Спасов, там успява да прекара само 11 дни. Вследствие на тормоза и системните побои умира.
 
В Пловдив преди няколко години е поставен негов паметник. Скулптурата е в памет на творците и интелектуалците, които са убити по време на тоталитарния режим. Тяхно лице е Александър Георгиев. Първоначално е трябвало паметникът да е два метра постамент и да е върху гранитна основа. Скулпторът Данко Данков, който е автор и на бронзовата скулптура на Мильо на Главната, решава да представи Сашо Сладура седнал и с цигулка в ръка. Паметникът е поставен в двора на Академията за музикално и танцово изкуство. Имало е идеи да е в Цар Симеоновата градина, но какво по-подходящо място за един велик музикант, от Академията. Направено е и копие, което се намира в Ню Йорк. Спонсор за паметника е д-р Георги Лазаров, който от години живее в САЩ. Той е личен приятел на Сашо Сладура от колежа. Д-р Лазаров дарява средства за паметника на Мильо и на отец Камен Вичев.
 
 
 
 

Автор: Iskra

Описание

Сашо Сладура е известен български джаз музикант. Той е роден през 1917 година в Плевен, баща му е инженер Николов, а майка му е чехкиня. Сашо Сладура е възпитаник на колежа „Свети Августин“ в Пловдив, а след това в консерваторията в Прага. След завръщането си започва да свири в ресторант „България“, оттам почват да го наричат и Сашо Сладура, заради веселия му нрав. В същия оркестър тогава пее и Леа Иванова. Известен е с невероятното си чувство за хумор и прекрасното изпълнение на френски шансони.
 
По време на социалистическия режим през 1961 година Сашо Сладура е изпратен в концетрационен лагер в Ловеч заради няколко негови забавни коментара относно властта и Мирчо Спасов, там успява да прекара само 11 дни. Вследствие на тормоза и системните побои умира.
 
В Пловдив преди няколко години е поставен негов паметник. Скулптурата е в памет на творците и интелектуалците, които са убити по време на тоталитарния режим. Тяхно лице е Александър Георгиев. Първоначално е трябвало паметникът да е два метра постамент и да е върху гранитна основа. Скулпторът Данко Данков, който е автор и на бронзовата скулптура на Мильо на Главната, решава да представи Сашо Сладура седнал и с цигулка в ръка. Паметникът е поставен в двора на Академията за музикално и танцово изкуство. Имало е идеи да е в Цар Симеоновата градина, но какво по-подходящо място за един велик музикант, от Академията. Направено е и копие, което се намира в Ню Йорк. Спонсор за паметника е д-р Георги Лазаров, който от години живее в САЩ. Той е личен приятел на Сашо Сладура от колежа. Д-р Лазаров дарява средства за паметника на Мильо и на отец Камен Вичев.
 
 
 
 

Близки хотели