Търсене

Държавна мъжка гимназия Княз Борис - град Русе

Параскев Дамянов поставя началото на светското образование в Русе през 1838 година с идването си в Варошкото училище. Той въвежда взаимоучителния метод, а П.Дамянов и Хр. Драганов получават разрешение от турските власти да създадат ново училище. Официално „Славянобългарското училище“ е открито през 1843 година, но продължава да се доизгражда. Голям дарител е Евлоги Георгиев, който заедно с брат си дава огромна сума и за създаването на Софийския университет. Пристигат нови учители и в края на 60-те години на 19 век се отделя класическо училище. През 1861 година Драган Цанков става главен учител и започва модернизирането на училището. Започва провеждане на изпити в края на всяка година и те бързо се превръщат в събитие сред жителите на града, които ги следят с интерес.

През 1866 година Драга Цанков създава училище „Зора“. От стаите на класното училище в Русе излизат един от най-видните революционни дейци- Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Ради Иванов и Ганчо Карамаджаров. След Освобождението възрожденската традиция продължава. През 1884 година първият гимназиален випуск в града завършва своето обучение. Седем млади мъже полагат зрелостен изпит, с който се проверяват знанията им.


През 1889 година е създаден „Държавна реална гимназия“, която с указ от Княз Фердинанд през 1895 година получава името „Държавна мъжка гимназия Княз Борис“. Сградата на гимназията е открита през октомври 1898 година и днес тя е архитектурен паметник на културата. Проектът е дело на архитект Петко Момчилов, а строежът е ръководен от архитект Шамарджиев. Със средства на Министерството на народното просвещения са направени лаборатории, гимнастически салон, библиотека, кабинети и аудитории, които са имали само най-елитните училища в Европа.

Мъжката гимназия бързо става една от водещите не само с България, поддържа много добро ниво на обучението и сериозна дисциплина сред възпитаниците. Има невероятен състав от преподаватели. Пред учениците са заставали д-р Никола Бубчев, Стоян Михайловски, който в този период написва „Върви народе възродени“, Цвета Радославов, автор на „Горда Стара планина“, който става национален химн през 1964 година.

Наред с доброто образование, учениците получават и спортна подготовка. Тя е на особена почит в Гимназията. За развитието и е поканен Шарл Дюванел, който създава дружество „Юнак“. По-късно Луи Айер заема длъжността и поема делото му. Именно Айер става и първият български спортист на Олимпиада, защото се състезава от името на страната ни.


Два пъти от създаването си до днес Гимназията е затваряла врати. Първият път е през Първата световна война, сградата се ползва от английските войски, а вторият път е през Втората световна война, когато гимназията става полева болница и в нея се лекуват ранените войници.

От 1945 година Мъжката гимназия сменя името си с това на великия революционер и писател Христо Ботев и днес е Средно общообразователно училище.

Автор: Виктория Пенева

Описание

Параскев Дамянов поставя началото на светското образование в Русе през 1838 година с идването си в Варошкото училище. Той въвежда взаимоучителния метод, а П.Дамянов и Хр. Драганов получават разрешение от турските власти да създадат ново училище. Официално „Славянобългарското училище“ е открито през 1843 година, но продължава да се доизгражда. Голям дарител е Евлоги Георгиев, който заедно с брат си дава огромна сума и за създаването на Софийския университет. Пристигат нови учители и в края на 60-те години на 19 век се отделя класическо училище. През 1861 година Драган Цанков става главен учител и започва модернизирането на училището. Започва провеждане на изпити в края на всяка година и те бързо се превръщат в събитие сред жителите на града, които ги следят с интерес.

През 1866 година Драга Цанков създава училище „Зора“. От стаите на класното училище в Русе излизат един от най-видните революционни дейци- Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Ради Иванов и Ганчо Карамаджаров. След Освобождението възрожденската традиция продължава. През 1884 година първият гимназиален випуск в града завършва своето обучение. Седем млади мъже полагат зрелостен изпит, с който се проверяват знанията им.


През 1889 година е създаден „Държавна реална гимназия“, която с указ от Княз Фердинанд през 1895 година получава името „Държавна мъжка гимназия Княз Борис“. Сградата на гимназията е открита през октомври 1898 година и днес тя е архитектурен паметник на културата. Проектът е дело на архитект Петко Момчилов, а строежът е ръководен от архитект Шамарджиев. Със средства на Министерството на народното просвещения са направени лаборатории, гимнастически салон, библиотека, кабинети и аудитории, които са имали само най-елитните училища в Европа.

Мъжката гимназия бързо става една от водещите не само с България, поддържа много добро ниво на обучението и сериозна дисциплина сред възпитаниците. Има невероятен състав от преподаватели. Пред учениците са заставали д-р Никола Бубчев, Стоян Михайловски, който в този период написва „Върви народе възродени“, Цвета Радославов, автор на „Горда Стара планина“, който става национален химн през 1964 година.

Наред с доброто образование, учениците получават и спортна подготовка. Тя е на особена почит в Гимназията. За развитието и е поканен Шарл Дюванел, който създава дружество „Юнак“. По-късно Луи Айер заема длъжността и поема делото му. Именно Айер става и първият български спортист на Олимпиада, защото се състезава от името на страната ни.


Два пъти от създаването си до днес Гимназията е затваряла врати. Първият път е през Първата световна война, сградата се ползва от английските войски, а вторият път е през Втората световна война, когато гимназията става полева болница и в нея се лекуват ранените войници.

От 1945 година Мъжката гимназия сменя името си с това на великия революционер и писател Христо Ботев и днес е Средно общообразователно училище.

Близки хотели