Търсене

Царски дворец - град София

Царският дворец в София е построен малко след Освобождението и избирането на града за столица. Началото на строежа е дело на първия български княз Александър Батенберг. Проектът е направен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер. Той трябва да направи плана, така че турският конак да се превърне в дворец, достоен за княз.
 
Запазени са каменните основи, които са дълбоко в земята и дворецът се издига почти от нулата. Фасадите са в елементи, типични за модерният тогава неостил. Над централния вход някого е имало барелеф с герба на Княжество България, който за съжаление не е запазен в наши дни. Само за две години е издигнато и съвсем ново крило. Там са тронната зала, салоните за балове и приеми, както и прекрасна зимна градина. По красота и изящество дворецът не отстъпвал по нищо на тези в Париж и Виена от епохата на Просвещението. В централната част на сградата  са били приемната и кабинета на княгинята, както и апартамента на княз Батенберг. На втория етаж е „Знаменната зала“.
 
В този мащабен проект са се включили още архитектите Грюнангер (Софийска семинария, Духовна академия, Централна минерална баня и други), Ларс, Майберг и инженер Георги Белов. Активно участва и самият княз Батенберг.
 
Царският дворец е открит през декември 1882 с официално освещаване, на което присъства всички министри и хора от елита на София.
 
Вторият етап е дело на княз Фердинанд. Работата по проекта е поверена отново на архитект Грюнангер. Построен е източният корпус на три етажа, там са апартаментите на княжеското семейство, както и библиотека, трапезария и стаи за игра. Дори е монтиран асансьор. Архитектурата се съчетава с по-старата част на двореца, направени са много балкони, витражи и красиви зимни градини. Изградени са два параклиса в двореца. Единият е католически, а другият православен. Православният е изрисуван от Антон Митов и Иван Мърквичка. Металните орнаменти по стълбищата и оградите да дело на фирми от Виена и са доставени от там. А вратите са истинско произведение на изкуството, украсени със сребро, седеф и позлатени елементи. Отделните крила са свързани с вътрешни преходи.
 
След сватбата на цар Борис ІІІ с принцеса Джована са направени много промени в интериора, добавен е нов блясък във великолепната сграда.
 
След 9 септември 1944 сградата става Министерски съвет и много от красивите интериорни елементи са унищожени. През 1978 година сградата е обявена за паметник на културата. Днес в бившия царски дворец се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей
 

Автор: Kali

Описание

Царският дворец в София е построен малко след Освобождението и избирането на града за столица. Началото на строежа е дело на първия български княз Александър Батенберг. Проектът е направен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер. Той трябва да направи плана, така че турският конак да се превърне в дворец, достоен за княз.
 
Запазени са каменните основи, които са дълбоко в земята и дворецът се издига почти от нулата. Фасадите са в елементи, типични за модерният тогава неостил. Над централния вход някого е имало барелеф с герба на Княжество България, който за съжаление не е запазен в наши дни. Само за две години е издигнато и съвсем ново крило. Там са тронната зала, салоните за балове и приеми, както и прекрасна зимна градина. По красота и изящество дворецът не отстъпвал по нищо на тези в Париж и Виена от епохата на Просвещението. В централната част на сградата  са били приемната и кабинета на княгинята, както и апартамента на княз Батенберг. На втория етаж е „Знаменната зала“.
 
В този мащабен проект са се включили още архитектите Грюнангер (Софийска семинария, Духовна академия, Централна минерална баня и други), Ларс, Майберг и инженер Георги Белов. Активно участва и самият княз Батенберг.
 
Царският дворец е открит през декември 1882 с официално освещаване, на което присъства всички министри и хора от елита на София.
 
Вторият етап е дело на княз Фердинанд. Работата по проекта е поверена отново на архитект Грюнангер. Построен е източният корпус на три етажа, там са апартаментите на княжеското семейство, както и библиотека, трапезария и стаи за игра. Дори е монтиран асансьор. Архитектурата се съчетава с по-старата част на двореца, направени са много балкони, витражи и красиви зимни градини. Изградени са два параклиса в двореца. Единият е католически, а другият православен. Православният е изрисуван от Антон Митов и Иван Мърквичка. Металните орнаменти по стълбищата и оградите да дело на фирми от Виена и са доставени от там. А вратите са истинско произведение на изкуството, украсени със сребро, седеф и позлатени елементи. Отделните крила са свързани с вътрешни преходи.
 
След сватбата на цар Борис ІІІ с принцеса Джована са направени много промени в интериора, добавен е нов блясък във великолепната сграда.
 
След 9 септември 1944 сградата става Министерски съвет и много от красивите интериорни елементи са унищожени. През 1978 година сградата е обявена за паметник на културата. Днес в бившия царски дворец се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей
 

Близки хотели