Търсене

Църква Света Петка Стара - град Пловдив

Църквата „Света Петка Стара“ или както е известна „Света Параскева“ се намира в Стария град в Пловдив, до Понеделник пазар. Тя е сякаш кацнала на една от височините на Джамбаз тепе. На мястото на сегашния храм е имало друг, по-стар. Той е бил малък, от камък и с кубе. Според описание на Константин Иконом, този храм датира още от времето преди турското робство. Църквата, каквото я познаваме днес, и построена през 1836 година с дарение от чорбаджията Вълко Чалъков- Големи, който е ктитор и на храма „Свети Николай“ в Стария град. Много българи от различни градове също са дали средства за стоежа. През 1836 година цариградският патриарх Григорий издава грамота, според която църквата и болницата към нея са под властта на енорийското настоятелство, а не на пловдивския митрополит. Храмовият празник е на 14 октомври- празник на Света Петка Епиватска. Църквата има една апсида и е със стени от камък. Деветте образа в иконостаса са село лично на Захарий Зограф, който е творил и в други църкви в града по онова време. Малките икони са на художници от невЦърквата „Света Петка Стара“ или както е известна „Света Параскева“ се намира в Стария град в Пловдив до Понеделник пазар. Тя е сякаш кацнала на една от височините на Джамбаз тепе. На мястото на сегашния храм е имало друг, по-стар. Той е бил малък, от камък и с кубе. Според описание на Константин Иконом, този храм датира още от времето преди турското робство.


Църквата, каквото я познаваме днес, е построена през 1836 година с дарение от чорбаджията Вълко Чалъков - Големи, който е ктитор и на храма „Свети Николай“ в Стария град. Много българи от различни градове също са дали средства за стоежа. През 1836 година цариградският патриарх Григорий издава грамота, според която църквата и болницата към нея са под властта на енорийското настоятелство, а не на пловдивския митрополит. Храмовият празник е на 14 октомври - празник на Света Петка Епиватска. Църквата има една апсида и е със стени от камък. Деветте образа в иконостаса са дело лично на Захарий Зограф, който е творил и в други църкви в града по онова време. Малките икони са на художници от невероятната Одринска школа. Архирейският трон е с красиви инкрустации от слонова кост и седеф. А камбанарията е на склона на тепето и едва ли има пловдивчанин, който да я е виждал. На входа има вече едва забележим лик на Иисус Христос.
 
През 1860 година църквата става гръцка заради преобладаващото население по онова време в тази част на град Пловдив. Тогава тя се нарича Света Параскева. През 1906 година след молба до властите храмът е върнат на българите, но вече е част от по-големия храм „Света Петка“. Когато гърците са изгонени, целият архив е унищожен и са загубена много информация за историята на храма.
 
През 70-те години „Света Параскева“ е затворена и изоставена. През 2007 година е осветена на ново след голям основен ремонт и реставрация. Тогава под Светия престол е намерена бележка, която показва кога е осветен първоначално храмът : „Обновление на храма „Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12.”
 
Според по-старите жители на града има два празника - патронен на 26 юли (Света преподобна Параскева) и Свети петък (Живоприемни източник). 
 
След като е открит отново през 2007 грамът се сдобива с още един празник на 12 декември( Свети Спиридон).
И до днес много хора идват за лековита вода на аязмото на „Света Параскева“, която лекува очни болести.
 

ероятната Одринска школа. Архирейският трон е с краси инкрустации от слонова кост и седеф. А камбанарията е на склона на тепето и едва ли има пловдивчанин, който да я е виждал. На входа има вече едва забележим лик на Иисус Христос. През 1860 година църквата става гръцка заради преобладаващото население по онова време в тази част на град Пловдив. Тогава тя се нарича Света Параскева. През 1906 година след молба до властите храмът е върнат на българите, но вече е част от по-големия храм „Света Петка“. Когато гърците са изгонени, целият архив е унищожен и са загубена много информация за историята на храма. През 70-те години „Света Параскева“ е затворена и изоставена. През 2007 година е осветена на ново след голям основен ремонт и реставрация. Тогава под Светия престол е намерена бележка, която показва кога е осветен първоначално храмът : „Обновление на храма „Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12„. Според по-старите жители на града има два празника- патронен на 26 юли(Цвета преподобна Параскева) и Свети петък (Живоприемни източник). След като е открит отново през 2007 грамът се сдобива с още един празник на 12 декември( Свети Спиридон). И до днес много хора идват за лековита вода на аязмото на :Света Параскева“, която лекува очни болести.

Автор: Lisa

Описание

Църквата „Света Петка Стара“ или както е известна „Света Параскева“ се намира в Стария град в Пловдив, до Понеделник пазар. Тя е сякаш кацнала на една от височините на Джамбаз тепе. На мястото на сегашния храм е имало друг, по-стар. Той е бил малък, от камък и с кубе. Според описание на Константин Иконом, този храм датира още от времето преди турското робство. Църквата, каквото я познаваме днес, и построена през 1836 година с дарение от чорбаджията Вълко Чалъков- Големи, който е ктитор и на храма „Свети Николай“ в Стария град. Много българи от различни градове също са дали средства за стоежа. През 1836 година цариградският патриарх Григорий издава грамота, според която църквата и болницата към нея са под властта на енорийското настоятелство, а не на пловдивския митрополит. Храмовият празник е на 14 октомври- празник на Света Петка Епиватска. Църквата има една апсида и е със стени от камък. Деветте образа в иконостаса са село лично на Захарий Зограф, който е творил и в други църкви в града по онова време. Малките икони са на художници от невЦърквата „Света Петка Стара“ или както е известна „Света Параскева“ се намира в Стария град в Пловдив до Понеделник пазар. Тя е сякаш кацнала на една от височините на Джамбаз тепе. На мястото на сегашния храм е имало друг, по-стар. Той е бил малък, от камък и с кубе. Според описание на Константин Иконом, този храм датира още от времето преди турското робство.


Църквата, каквото я познаваме днес, е построена през 1836 година с дарение от чорбаджията Вълко Чалъков - Големи, който е ктитор и на храма „Свети Николай“ в Стария град. Много българи от различни градове също са дали средства за стоежа. През 1836 година цариградският патриарх Григорий издава грамота, според която църквата и болницата към нея са под властта на енорийското настоятелство, а не на пловдивския митрополит. Храмовият празник е на 14 октомври - празник на Света Петка Епиватска. Църквата има една апсида и е със стени от камък. Деветте образа в иконостаса са дело лично на Захарий Зограф, който е творил и в други църкви в града по онова време. Малките икони са на художници от невероятната Одринска школа. Архирейският трон е с красиви инкрустации от слонова кост и седеф. А камбанарията е на склона на тепето и едва ли има пловдивчанин, който да я е виждал. На входа има вече едва забележим лик на Иисус Христос.
 
През 1860 година църквата става гръцка заради преобладаващото население по онова време в тази част на град Пловдив. Тогава тя се нарича Света Параскева. През 1906 година след молба до властите храмът е върнат на българите, но вече е част от по-големия храм „Света Петка“. Когато гърците са изгонени, целият архив е унищожен и са загубена много информация за историята на храма.
 
През 70-те години „Света Параскева“ е затворена и изоставена. През 2007 година е осветена на ново след голям основен ремонт и реставрация. Тогава под Светия престол е намерена бележка, която показва кога е осветен първоначално храмът : „Обновление на храма „Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12.”
 
Според по-старите жители на града има два празника - патронен на 26 юли (Света преподобна Параскева) и Свети петък (Живоприемни източник). 
 
След като е открит отново през 2007 грамът се сдобива с още един празник на 12 декември( Свети Спиридон).
И до днес много хора идват за лековита вода на аязмото на „Света Параскева“, която лекува очни болести.
 

ероятната Одринска школа. Архирейският трон е с краси инкрустации от слонова кост и седеф. А камбанарията е на склона на тепето и едва ли има пловдивчанин, който да я е виждал. На входа има вече едва забележим лик на Иисус Христос. През 1860 година църквата става гръцка заради преобладаващото население по онова време в тази част на град Пловдив. Тогава тя се нарича Света Параскева. През 1906 година след молба до властите храмът е върнат на българите, но вече е част от по-големия храм „Света Петка“. Когато гърците са изгонени, целият архив е унищожен и са загубена много информация за историята на храма. През 70-те години „Света Параскева“ е затворена и изоставена. През 2007 година е осветена на ново след голям основен ремонт и реставрация. Тогава под Светия престол е намерена бележка, която показва кога е осветен първоначално храмът : „Обновление на храма „Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12„. Според по-старите жители на града има два празника- патронен на 26 юли(Цвета преподобна Параскева) и Свети петък (Живоприемни източник). След като е открит отново през 2007 грамът се сдобива с още един празник на 12 декември( Свети Спиридон). И до днес много хора идват за лековита вода на аязмото на :Света Параскева“, която лекува очни болести.

Близки хотели