Търсене

Църква Свети Димитър Солунски - град Пловдив

Църквата „Свети Димитър Солунски“ се намира в Стария град на Пловдив. На нейно място е имало по-стар храм, който датира от времето на Иван Асен II около 1230 година. По-нататък дирите се губят в историческите документи. Чак през 1578 година името на храма се среща в спомените на Стефан Герлах, който минава през Пловдив. През 1767 храмът е ограбен от разбойници.
 
През 19 век „Свети Георги“ е възстановена и тогава е бил малка сграда, която е приемала богомолци и от други квартали на града. Строежът на новия храм започва през 1830 година и е направен с дарения на митрополит Никифор, Вълко Тодоров Чалъков - Големия (дарител и на други храмове в Пловдив) и на много българи и гърци.
 
През 1906 година храмът е превзет от пловдивските българи. А за период от 42 години между 1922 и 1964 година той е бил даден на Руската задгранична православна църква и е бил посещаван от белоемигранти. След това църквата е затворена и в нея са се провеждали само служби на храмовия празник - 26 октомври Димитровден. От  2007 година е наново открита след голям ремонт, който продължил цели 3 години.
 
Сградата е типичната за времето си трикорабна базилика, с петостенна апсида и 12 гранитни колони, които разделят трите кораба. Покривът е общ и няма кубета. Има красив балкон, който се е ползвал от жените за молитви. Има и древна костница под плочите на притвора. Църквата има три входа. На олтара са поставени три престола - на Свети Димитър, на Свети Харалампий и на Свети Атанасий. През 80-те години на 19 век е построена и камбанарията, която е дело на архитект Йосиф Шнитер („Свети Георги Победоносец“ Пловдив). Църквата е изрисувана и отвън, а в ъглите до олтара има красива каменна украса. В нея има само един стенопис с 12 медальона с образите на Апостолите. Тук може да бъде видяна красива икона на Свети Димитър със сребърен обков, която е поставена след ремонта през 2007 година. Другата уникална икона е тази на Свети Мина, която е обкована в сребро. Дворът към храма е малък и е покрит с плочи, в него се намира и малък параклис с аязмо „Свети Свети Кирик и Юлита“. Отворен е веднъж в годината на празника на светците, на които е посветен. Високият зид дава усещането, че човек се намира в манастир някъде високо в планината, а не в центъра на такъв многолюден град като Пловдив. Църквата е действаща и е отворена за посетители.
 
 
 

Автор: Lisa

Описание

Църквата „Свети Димитър Солунски“ се намира в Стария град на Пловдив. На нейно място е имало по-стар храм, който датира от времето на Иван Асен II около 1230 година. По-нататък дирите се губят в историческите документи. Чак през 1578 година името на храма се среща в спомените на Стефан Герлах, който минава през Пловдив. През 1767 храмът е ограбен от разбойници.
 
През 19 век „Свети Георги“ е възстановена и тогава е бил малка сграда, която е приемала богомолци и от други квартали на града. Строежът на новия храм започва през 1830 година и е направен с дарения на митрополит Никифор, Вълко Тодоров Чалъков - Големия (дарител и на други храмове в Пловдив) и на много българи и гърци.
 
През 1906 година храмът е превзет от пловдивските българи. А за период от 42 години между 1922 и 1964 година той е бил даден на Руската задгранична православна църква и е бил посещаван от белоемигранти. След това църквата е затворена и в нея са се провеждали само служби на храмовия празник - 26 октомври Димитровден. От  2007 година е наново открита след голям ремонт, който продължил цели 3 години.
 
Сградата е типичната за времето си трикорабна базилика, с петостенна апсида и 12 гранитни колони, които разделят трите кораба. Покривът е общ и няма кубета. Има красив балкон, който се е ползвал от жените за молитви. Има и древна костница под плочите на притвора. Църквата има три входа. На олтара са поставени три престола - на Свети Димитър, на Свети Харалампий и на Свети Атанасий. През 80-те години на 19 век е построена и камбанарията, която е дело на архитект Йосиф Шнитер („Свети Георги Победоносец“ Пловдив). Църквата е изрисувана и отвън, а в ъглите до олтара има красива каменна украса. В нея има само един стенопис с 12 медальона с образите на Апостолите. Тук може да бъде видяна красива икона на Свети Димитър със сребърен обков, която е поставена след ремонта през 2007 година. Другата уникална икона е тази на Свети Мина, която е обкована в сребро. Дворът към храма е малък и е покрит с плочи, в него се намира и малък параклис с аязмо „Свети Свети Кирик и Юлита“. Отворен е веднъж в годината на празника на светците, на които е посветен. Високият зид дава усещането, че човек се намира в манастир някъде високо в планината, а не в центъра на такъв многолюден град като Пловдив. Църквата е действаща и е отворена за посетители.
 
 
 

Близки хотели