Търсене

Паметник Васил Левски - град София

Паметникът „Васил Левски“ е един от първите паметници, които са направени в София след Освобождението. Поставен е съвсем близо до мястото, където е обесен Апостолът на 18 февруари 1873 година.


Всяка година пред паметника се събират хиляди българи, които искат да се поклонят пред делото и саможертвата му за Отечеството. На 19 февруари пристигат хора от всяко кътче на страната и отрупват паметника с венци и цвета. Традиционно вечер се провежда церемония с Президента на България, министър-председателя, кмета и военни части.


След Освобождението е взето решение да бъде издигнат паметник, с който да се почете делото на Васил Левски и неговата любов към Родината. Той е висока 13-метрова колона от гранит по проект на архитекта Антонин Колар (Военна академия, Военен клуб, Гранд-хотел България, старата сграда на Централна гара и други). Колоната и извайването и е поверена на Абрамо Перукели, а скулпторите са дело на Франтишек Новак, а бронзовият портрет на Васил Левски е на  Рудолф фон Вейр. На четирите страни на колоната има поставени надписи, които гласят следното: „На великия български апостол на свободата Васил Левски признателното отечество“ на западната: „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“ на южната: „Тържествено открит на 1895 година, 22 октомврий“ на източната и на северната „Роден 1837 година 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 година 6 февруарий в София". Поради липсва на средства работата по паметника се забавила доста и той е официално открит на 22 октомври 1895 с голямо тържество. За изграждането му са събирани средства и много от селата и градовете са дарили.


Историци смятат, че останките на Апостола са положени в основите на паметника. През 1885 година Съединението на България и Сръбско-българската война пречат полагането да стане с официална церемония и се приема, че костите са поставени без церемонии. Няма официален документ, който да описва точните действия, но според реда на събитията има основание да се смята, че именно в основите на паметника е вечният дом на Апостола. На основание на документи в Националния военно-исторически музей и проучвания от края на 30-те години  може да бъде подкрепена теорията за останките. Имало е официално искане да се провери и да се потърсят костите, но Столична община смята, че няма основание. Все пак са започнати разкопки, които траят три години под надзора на подп.Асен Дончев, целта е да се намери  някаква урна или гробница. През тези години нищо не е открито.


В наши дни има предложение да бъдат погребани под паметника косите на Апостола, които той оставя на майка си в случай, че загине и не могат да го погребат. Днес те се пазят в катедралата „Света София“ и в Националния военно-исторически музей.


 

 


 

Автор: Kali

Описание

Паметникът „Васил Левски“ е един от първите паметници, които са направени в София след Освобождението. Поставен е съвсем близо до мястото, където е обесен Апостолът на 18 февруари 1873 година.


Всяка година пред паметника се събират хиляди българи, които искат да се поклонят пред делото и саможертвата му за Отечеството. На 19 февруари пристигат хора от всяко кътче на страната и отрупват паметника с венци и цвета. Традиционно вечер се провежда церемония с Президента на България, министър-председателя, кмета и военни части.


След Освобождението е взето решение да бъде издигнат паметник, с който да се почете делото на Васил Левски и неговата любов към Родината. Той е висока 13-метрова колона от гранит по проект на архитекта Антонин Колар (Военна академия, Военен клуб, Гранд-хотел България, старата сграда на Централна гара и други). Колоната и извайването и е поверена на Абрамо Перукели, а скулпторите са дело на Франтишек Новак, а бронзовият портрет на Васил Левски е на  Рудолф фон Вейр. На четирите страни на колоната има поставени надписи, които гласят следното: „На великия български апостол на свободата Васил Левски признателното отечество“ на западната: „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“ на южната: „Тържествено открит на 1895 година, 22 октомврий“ на източната и на северната „Роден 1837 година 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 година 6 февруарий в София". Поради липсва на средства работата по паметника се забавила доста и той е официално открит на 22 октомври 1895 с голямо тържество. За изграждането му са събирани средства и много от селата и градовете са дарили.


Историци смятат, че останките на Апостола са положени в основите на паметника. През 1885 година Съединението на България и Сръбско-българската война пречат полагането да стане с официална церемония и се приема, че костите са поставени без церемонии. Няма официален документ, който да описва точните действия, но според реда на събитията има основание да се смята, че именно в основите на паметника е вечният дом на Апостола. На основание на документи в Националния военно-исторически музей и проучвания от края на 30-те години  може да бъде подкрепена теорията за останките. Имало е официално искане да се провери и да се потърсят костите, но Столична община смята, че няма основание. Все пак са започнати разкопки, които траят три години под надзора на подп.Асен Дончев, целта е да се намери  някаква урна или гробница. През тези години нищо не е открито.


В наши дни има предложение да бъдат погребани под паметника косите на Апостола, които той оставя на майка си в случай, че загине и не могат да го погребат. Днес те се пазят в катедралата „Света София“ и в Националния военно-исторически музей.


 

 


 

Близки хотели