Търсене

Деветашка пещера - с.Деветаки

Деветашката пещера е след най-големите пещери в цялата страна. Общата и дължина е повече от 2442 метра, а площта и е почти 21 000 квадратни метра. Намира се съвсем близо до град Ловеч и село Деветаки от където идва и името- на брега на река Осъм. А първи път е описана през 1877 година и там са открити много интересни артефакти, запазени от неолита по нашите земи. До 90-те години на миналия век в Деветашката пещера се е съхранявал нефт и е била таен засекретен обект като достъпът до нея е ограничен.

Пещерата предлага много добри условия за развитие на живот. Има много големи размери, естественото осветление достига до голяма дълбочина, може да се ползва като укрепление, а на около има гори и пасища, който предполагат развитието на животновъдство и лов. Точно за това още древните хора я избират за място за обитаване. В нея са открити следи от обитаване още от 70 000 години преди Христа, от времето на старокаменната епоха. Пещерата е една от най-богатите на исторически и археологически останки от новокаменната епоха.

Най-населена е през каменно-медната епоха през V преди Христа. По това време цялата е почти заселена. Деветашката пещера е обитавана и през по-късните епохи на историята- бронзова епоха, желязна и римска. През Средновековието не е постоянно заселена, а се е използвала главно като скривалище при нападения и опасности.


В Деветашката пещера има голямо разнообразие на животински видове. Тя е дом за повече от 12 защитени вида земноводни, 9 различни вида прилепи, 34 вида бозайници, като някои от тях са застрашени видове не само за България, а и в световен аспект, и над 82 вида птици, сред които също има представители на Червената книга. Кадо дом на прилепи, пещерата е включена в Споразумение за опазване на европейските видове прилепи- EUROBATS. Тя е сред приоритетните обекти на списъка.


Има специална заповед, издадена от Министерството на околната среда и водите, която създават специален пропускателен режим за посетители в галериите, който е съобразен с размножителния период на обитателите на пещерата. Водната галерия е затворена от ноември до април, а сухата галерия от края на май до края на юли. Само входа на пещерата и светлата и част са отворени за туристи и спелеолози през цялата година.

През 2014 година с инициативата на Община Ловеч и други институциите е създаден план за управление на пещера за период от 10 години, който да осигури добро стопанисване и управление на забележителността. Това е и първи подобен план, който се изготвя за пещера на територията на страната.


 

Автор: Нина Петрова

Описание

Деветашката пещера е след най-големите пещери в цялата страна. Общата и дължина е повече от 2442 метра, а площта и е почти 21 000 квадратни метра. Намира се съвсем близо до град Ловеч и село Деветаки от където идва и името- на брега на река Осъм. А първи път е описана през 1877 година и там са открити много интересни артефакти, запазени от неолита по нашите земи. До 90-те години на миналия век в Деветашката пещера се е съхранявал нефт и е била таен засекретен обект като достъпът до нея е ограничен.

Пещерата предлага много добри условия за развитие на живот. Има много големи размери, естественото осветление достига до голяма дълбочина, може да се ползва като укрепление, а на около има гори и пасища, който предполагат развитието на животновъдство и лов. Точно за това още древните хора я избират за място за обитаване. В нея са открити следи от обитаване още от 70 000 години преди Христа, от времето на старокаменната епоха. Пещерата е една от най-богатите на исторически и археологически останки от новокаменната епоха.

Най-населена е през каменно-медната епоха през V преди Христа. По това време цялата е почти заселена. Деветашката пещера е обитавана и през по-късните епохи на историята- бронзова епоха, желязна и римска. През Средновековието не е постоянно заселена, а се е използвала главно като скривалище при нападения и опасности.


В Деветашката пещера има голямо разнообразие на животински видове. Тя е дом за повече от 12 защитени вида земноводни, 9 различни вида прилепи, 34 вида бозайници, като някои от тях са застрашени видове не само за България, а и в световен аспект, и над 82 вида птици, сред които също има представители на Червената книга. Кадо дом на прилепи, пещерата е включена в Споразумение за опазване на европейските видове прилепи- EUROBATS. Тя е сред приоритетните обекти на списъка.


Има специална заповед, издадена от Министерството на околната среда и водите, която създават специален пропускателен режим за посетители в галериите, който е съобразен с размножителния период на обитателите на пещерата. Водната галерия е затворена от ноември до април, а сухата галерия от края на май до края на юли. Само входа на пещерата и светлата и част са отворени за туристи и спелеолози през цялата година.

През 2014 година с инициативата на Община Ловеч и други институциите е създаден план за управление на пещера за период от 10 години, който да осигури добро стопанисване и управление на забележителността. Това е и първи подобен план, който се изготвя за пещера на територията на страната.