Язовир Копринка
Язовир Копринка е построен по поречието на Тунджа в красивата Долина на розите, само на няколко километра от Казанлък. Самият язовир има дължина от 3 километра, няколко разклонения и красиви заливи, които са идеални за риболов. Построен е с цел напояване, електропроизводство и водоснабдяване на района от Тунджа, която на това място обединява водите си. Идеята за създаването на язовира се появява още през началото на 20 век. През 1923 година е учреден синдикат Тунджа, който няколко години по-късно изготвя проект за язовирна стена до село Копринка, обаче липсват средства и синдикатът спира дейността до 1935 година.
След Втората световна война проектът е възобновен, направени са много проучвания и изследвания, които са дело на „Енергохидропроект“. Направена е секция Копринка , която да се занимава със строителните дейности към Министерство на строежите. През 1947 година започва строежът на язовира и по-късно е направено предприятие „Копринка“ към Министерство на енергетиката и строителните дейности са завършени през 1955 година. Язовирната стена е направена по проект на Иван Савов и Минчо Иванов. Под чашката е направена водноелектрическа централа „Копринка“, а главният деривационен канал захранва ВЕЦ „Стара Загора“.
На дъното на язовира се намират останките от древния тракийски град Севтополис на цар Севт III, който е проучен преди язовирът да бъде напълнен с вода. Открити са много гробници и могили. Те са били последен дом на големци от племето. Останките са открити през 1948 година и групата от археолози е оглавявана от професор Димитър Димитров. Той отговаря за разкопките и успява да узнае името на града. Въпреки важната находка, строежът на язовира продължава и днес древния град е потопен. Архитект Жеко Тилев през 2005 година предлага да бъдат издигнати стени в центъра на язовира, около останките на древния град. По този начин мястото би се превърнало в туристическа дестинация, но за да се реализира проекта са нужни доста средства, а инвеститори не се намират. За сметка на това бреговете на язовира са предпочитано място за отдих на много хора.
Язовир Копринка е построен по поречието на Тунджа в красивата Долина на розите, само на няколко километра от Казанлък. Самият язовир има дължина от 3 километра, няколко разклонения и красиви заливи, които са идеални за риболов. Построен е с цел напояване, електропроизводство и водоснабдяване на района от Тунджа, която на това място обединява водите си. Идеята за създаването на язовира се появява още през началото на 20 век. През 1923 година е учреден синдикат Тунджа, който няколко години по-късно изготвя проект за язовирна стена до село Копринка, обаче липсват средства и синдикатът спира дейността до 1935 година.
След Втората световна война проектът е е възобновен, направени са много проучвания и изследвания, които са дело на „Енергохидропроект“. Направена е секция Копринка , която да се занимава със строителните дейности към Министерство на строежите. През 1947 година започва строежът на язовира и по-късно е направено предприятие „Копринка“ към Министерство на енергетиката и строителните дейности са завършени през 1955 година. Язовирната стена е направена по проект на Иван Савов и Минчо Иванов. Под чашката е направена водноелектрическа централа „Копринка“, а главният деривационен канал захранва ВЕЦ „Стара Загора“.
На дъното на язовира се намират останките от древния тракийски град Севтополис на цар Севт III, който е проучен преди язовирът да бъде напълнен с вода. Открити са много гробници и могили. Те са били последен дом на големци от племето. Останките са открити през 1948 година и групата от археолози е оглавявана от професор Димитър Димитров. Той отговаря за разкопките и успява да узнае името на града. Въпреки важната находка, строежът на язовира продължава и днес древния град е потопен.
Автор: Alex4e
Описание
Язовир Копринка е построен по поречието на Тунджа в красивата Долина на розите, само на няколко километра от Казанлък. Самият язовир има дължина от 3 километра, няколко разклонения и красиви заливи, които са идеални за риболов. Построен е с цел напояване, електропроизводство и водоснабдяване на района от Тунджа, която на това място обединява водите си. Идеята за създаването на язовира се появява още през началото на 20 век. През 1923 година е учреден синдикат Тунджа, който няколко години по-късно изготвя проект за язовирна стена до село Копринка, обаче липсват средства и синдикатът спира дейността до 1935 година.
След Втората световна война проектът е възобновен, направени са много проучвания и изследвания, които са дело на „Енергохидропроект“. Направена е секция Копринка , която да се занимава със строителните дейности към Министерство на строежите. През 1947 година започва строежът на язовира и по-късно е направено предприятие „Копринка“ към Министерство на енергетиката и строителните дейности са завършени през 1955 година. Язовирната стена е направена по проект на Иван Савов и Минчо Иванов. Под чашката е направена водноелектрическа централа „Копринка“, а главният деривационен канал захранва ВЕЦ „Стара Загора“.
На дъното на язовира се намират останките от древния тракийски град Севтополис на цар Севт III, който е проучен преди язовирът да бъде напълнен с вода. Открити са много гробници и могили. Те са били последен дом на големци от племето. Останките са открити през 1948 година и групата от археолози е оглавявана от професор Димитър Димитров. Той отговаря за разкопките и успява да узнае името на града. Въпреки важната находка, строежът на язовира продължава и днес древния град е потопен. Архитект Жеко Тилев през 2005 година предлага да бъдат издигнати стени в центъра на язовира, около останките на древния град. По този начин мястото би се превърнало в туристическа дестинация, но за да се реализира проекта са нужни доста средства, а инвеститори не се намират. За сметка на това бреговете на язовира са предпочитано място за отдих на много хора.
Язовир Копринка е построен по поречието на Тунджа в красивата Долина на розите, само на няколко километра от Казанлък. Самият язовир има дължина от 3 километра, няколко разклонения и красиви заливи, които са идеални за риболов. Построен е с цел напояване, електропроизводство и водоснабдяване на района от Тунджа, която на това място обединява водите си. Идеята за създаването на язовира се появява още през началото на 20 век. През 1923 година е учреден синдикат Тунджа, който няколко години по-късно изготвя проект за язовирна стена до село Копринка, обаче липсват средства и синдикатът спира дейността до 1935 година.
След Втората световна война проектът е е възобновен, направени са много проучвания и изследвания, които са дело на „Енергохидропроект“. Направена е секция Копринка , която да се занимава със строителните дейности към Министерство на строежите. През 1947 година започва строежът на язовира и по-късно е направено предприятие „Копринка“ към Министерство на енергетиката и строителните дейности са завършени през 1955 година. Язовирната стена е направена по проект на Иван Савов и Минчо Иванов. Под чашката е направена водноелектрическа централа „Копринка“, а главният деривационен канал захранва ВЕЦ „Стара Загора“.
На дъното на язовира се намират останките от древния тракийски град Севтополис на цар Севт III, който е проучен преди язовирът да бъде напълнен с вода. Открити са много гробници и могили. Те са били последен дом на големци от племето. Останките са открити през 1948 година и групата от археолози е оглавявана от професор Димитър Димитров. Той отговаря за разкопките и успява да узнае името на града. Въпреки важната находка, строежът на язовира продължава и днес древния град е потопен.
