1377965.jpg)
Централна минерална баня София
През 1906 година в София започва строежът на нова модерна баня, която използва горещият извор в столицата. Проектът е дело на архитектите Грюнангер (Царски дворец, Софийска духовна семинария, Синагогата, Богословски факултет на Софийски университет) и Петко Момчилов. Сградата е открита 7 години след началото на строежа. Поставени са най-модерните съоръжения и апарати за онова време. Година след откриването през 1914 година е открит физико - лечебен институт в северното крило на банята.
Централната минерална баня има голямо художествено и културно значение за София. Върху фасадата могат да се видят следите на модерните архитектурни течения през ХХ век и елементи на средновековното изкуство по нашите земи. От двете страни на централния вход на сградата са поставени статуите на Аполон - медикус и бодиня Тюхе. Красивите фасади са дело на великите български творци Хараламби Тачев, Стефан Димитров и Георги Киселинчев.
Интериорът на банята също е великолепен. Направени са големи отворени пространства, невероятни виещи се стълби и красиви парапети. Сградата изпъква на фона на околните със своето великолепие. Тя е под закрилата на Софийска община е призната за културен паметник.
През 1986 година банята е затворена и трябвало да бъде ремонтира, за 10 години е изоставена и се превръща в дом за наркомани и бездомници. През 1997 година с решение на Общината се прави покривна реконструкция, целта е да се върне предишния блясък и сградата да се запази. От следващата година е взето решение Столичната баня да стане музей и част от сградата е преотстъпена на Националния исторически музей. През 1998 година е направен конкурс за превръщане сградата в музей и проектът е поверен на архитект Станислав Константинов. Проектът е разделен на 3 етапа, защото е много мащабен. През 2004 година започват първи етап - за музейната част на сградата. През 2007 година втори етап се променя в SPA център, а за музея са оставени в западната и южната част и централното фоайе. Двата вътрешни двора около фоайето също са за музейната част.
Част от планът е завършен през 2013 година със средства от европейски програми за финансиране. За Музей на историята на София се пригодени 11 зали за постоянни експозиции, няколко ателиета и хранилища и информационен център. Направени за два асансьора за по-лесен достъп, както и изцяло нови инсталации. За отоплението на сградата се използват геотермалните източници, естествено топлата бода преминава през ОВ инсталации и така се осигурява една постоянна температура.
Централната минерална баня има голямо художествено и културно значение за София. Върху фасадата могат да се видят следите на модерните архитектурни течения през ХХ век и елементи на средновековното изкуство по нашите земи. От двете страни на централния вход на сградата са поставени статуите на Аполон - медикус и бодиня Тюхе. Красивите фасади са дело на великите български творци Хараламби Тачев, Стефан Димитров и Георги Киселинчев.
Интериорът на банята също е великолепен. Направени са големи отворени пространства, невероятни виещи се стълби и красиви парапети. Сградата изпъква на фона на околните със своето великолепие. Тя е под закрилата на Софийска община е призната за културен паметник.
През 1986 година банята е затворена и трябвало да бъде ремонтира, за 10 години е изоставена и се превръща в дом за наркомани и бездомници. През 1997 година с решение на Общината се прави покривна реконструкция, целта е да се върне предишния блясък и сградата да се запази. От следващата година е взето решение Столичната баня да стане музей и част от сградата е преотстъпена на Националния исторически музей. През 1998 година е направен конкурс за превръщане сградата в музей и проектът е поверен на архитект Станислав Константинов. Проектът е разделен на 3 етапа, защото е много мащабен. През 2004 година започват първи етап - за музейната част на сградата. През 2007 година втори етап се променя в SPA център, а за музея са оставени в западната и южната част и централното фоайе. Двата вътрешни двора около фоайето също са за музейната част.
Част от планът е завършен през 2013 година със средства от европейски програми за финансиране. За Музей на историята на София се пригодени 11 зали за постоянни експозиции, няколко ателиета и хранилища и информационен център. Направени за два асансьора за по-лесен достъп, както и изцяло нови инсталации. За отоплението на сградата се използват геотермалните източници, естествено топлата бода преминава през ОВ инсталации и така се осигурява една постоянна температура.
Автор: Kali
Работно време: Вторник - Неделя 10:00 - 18:00 часа
Описание
През 1906 година в София започва строежът на нова модерна баня, която използва горещият извор в столицата. Проектът е дело на архитектите Грюнангер (Царски дворец, Софийска духовна семинария, Синагогата, Богословски факултет на Софийски университет) и Петко Момчилов. Сградата е открита 7 години след началото на строежа. Поставени са най-модерните съоръжения и апарати за онова време. Година след откриването през 1914 година е открит физико - лечебен институт в северното крило на банята.
Централната минерална баня има голямо художествено и културно значение за София. Върху фасадата могат да се видят следите на модерните архитектурни течения през ХХ век и елементи на средновековното изкуство по нашите земи. От двете страни на централния вход на сградата са поставени статуите на Аполон - медикус и бодиня Тюхе. Красивите фасади са дело на великите български творци Хараламби Тачев, Стефан Димитров и Георги Киселинчев.
Интериорът на банята също е великолепен. Направени са големи отворени пространства, невероятни виещи се стълби и красиви парапети. Сградата изпъква на фона на околните със своето великолепие. Тя е под закрилата на Софийска община е призната за културен паметник.
През 1986 година банята е затворена и трябвало да бъде ремонтира, за 10 години е изоставена и се превръща в дом за наркомани и бездомници. През 1997 година с решение на Общината се прави покривна реконструкция, целта е да се върне предишния блясък и сградата да се запази. От следващата година е взето решение Столичната баня да стане музей и част от сградата е преотстъпена на Националния исторически музей. През 1998 година е направен конкурс за превръщане сградата в музей и проектът е поверен на архитект Станислав Константинов. Проектът е разделен на 3 етапа, защото е много мащабен. През 2004 година започват първи етап - за музейната част на сградата. През 2007 година втори етап се променя в SPA център, а за музея са оставени в западната и южната част и централното фоайе. Двата вътрешни двора около фоайето също са за музейната част.
Част от планът е завършен през 2013 година със средства от европейски програми за финансиране. За Музей на историята на София се пригодени 11 зали за постоянни експозиции, няколко ателиета и хранилища и информационен център. Направени за два асансьора за по-лесен достъп, както и изцяло нови инсталации. За отоплението на сградата се използват геотермалните източници, естествено топлата бода преминава през ОВ инсталации и така се осигурява една постоянна температура.
Централната минерална баня има голямо художествено и културно значение за София. Върху фасадата могат да се видят следите на модерните архитектурни течения през ХХ век и елементи на средновековното изкуство по нашите земи. От двете страни на централния вход на сградата са поставени статуите на Аполон - медикус и бодиня Тюхе. Красивите фасади са дело на великите български творци Хараламби Тачев, Стефан Димитров и Георги Киселинчев.
Интериорът на банята също е великолепен. Направени са големи отворени пространства, невероятни виещи се стълби и красиви парапети. Сградата изпъква на фона на околните със своето великолепие. Тя е под закрилата на Софийска община е призната за културен паметник.
През 1986 година банята е затворена и трябвало да бъде ремонтира, за 10 години е изоставена и се превръща в дом за наркомани и бездомници. През 1997 година с решение на Общината се прави покривна реконструкция, целта е да се върне предишния блясък и сградата да се запази. От следващата година е взето решение Столичната баня да стане музей и част от сградата е преотстъпена на Националния исторически музей. През 1998 година е направен конкурс за превръщане сградата в музей и проектът е поверен на архитект Станислав Константинов. Проектът е разделен на 3 етапа, защото е много мащабен. През 2004 година започват първи етап - за музейната част на сградата. През 2007 година втори етап се променя в SPA център, а за музея са оставени в западната и южната част и централното фоайе. Двата вътрешни двора около фоайето също са за музейната част.
Част от планът е завършен през 2013 година със средства от европейски програми за финансиране. За Музей на историята на София се пригодени 11 зали за постоянни експозиции, няколко ателиета и хранилища и информационен център. Направени за два асансьора за по-лесен достъп, както и изцяло нови инсталации. За отоплението на сградата се използват геотермалните източници, естествено топлата бода преминава през ОВ инсталации и така се осигурява една постоянна температура.
