Замъкът Сан Анджело в Рим
Замъкът Сан Анджело е сред най-големите забележителности от историята на Рим. Първоначално е бил гробница, по – късно се превръща в замък, резиденция на папите и трезор за ценностите им, затвор, а днес е музей. Той е разположен непосредствено близо до Ватикана. Крепостна стена свързва папския дворец и замъкът. Първоначалната гробница е изградена върху десния бряг на р. Тибър в периода от 135 до 139 година. По това време мостът, водещ към Сан Анджело бил декориран със златни фигури и високи дървета растели в горната част на сградата. Замъкът е известен още и като мавзолей на император Адриан. Легендата разказва, че през 590 година, когато чумна епидемия върлувала по тези земи, папа Григорий Велики съзрял на върха на зданието Архангел Михаил да прибира меча си в ножницата, това действие било знак за края на бедствието. Така се появило и името на замъкът – Сан Анджело.
Строежа на сградата започва по времето на император Адриан през 135 година, целта й била да се превърне в мавзолей за императорското семейство. Строителната дейност приключва през 139 година след смъртта на Адриан. Мавзолеят наподобявал етруски тумулус – основа във формата на квадрат с дължина на страната 84м, върху която е поставен цилиндър (висок 20м и с диаметър 64м), на върха завършващ със скулптура на императорът. Мавзолеят бил дом за погребалните урни на императорите, властвали между Адриан и Септимий Север. По – късно огромното съоръжение започнало да се използва за стратегически и военни цели.
Папите в Рим превръщат сградата в крепост, те използват изградения покрит коридор между Сан Анджело и Ватикана, наречен Пасето, като път за бягство. През 1527 година, когато в Рим влиза войската на император Карл V, папа Климент VII използва замъкът за укритие. По същото време там се намирал и дейно участвал в отбраната именития ювелир и скулптор Бенвенуто Челини.
Днешния вид на Сан Анджело е дело на папите, които са го използвали за резиденция, укрепление, затвор и убежище. Тук е бил затворен Джордано Бруно в течение на шест години, а вътрешния двор е бил арена на множество екзекуции, до началото на XX век, когато замъка се превръща в музей. От 1901 година до днес в цилиндричната архитектура на зданието са съчетани художествена галерия и музей. Могат да се видят антики, артефакти, произведения на изкуството, древни предмети и доста изложби.
Строежа на сградата започва по времето на император Адриан през 135 година, целта й била да се превърне в мавзолей за императорското семейство. Строителната дейност приключва през 139 година след смъртта на Адриан. Мавзолеят наподобявал етруски тумулус – основа във формата на квадрат с дължина на страната 84м, върху която е поставен цилиндър (висок 20м и с диаметър 64м), на върха завършващ със скулптура на императорът. Мавзолеят бил дом за погребалните урни на императорите, властвали между Адриан и Септимий Север. По – късно огромното съоръжение започнало да се използва за стратегически и военни цели.
Папите в Рим превръщат сградата в крепост, те използват изградения покрит коридор между Сан Анджело и Ватикана, наречен Пасето, като път за бягство. През 1527 година, когато в Рим влиза войската на император Карл V, папа Климент VII използва замъкът за укритие. По същото време там се намирал и дейно участвал в отбраната именития ювелир и скулптор Бенвенуто Челини.
Днешния вид на Сан Анджело е дело на папите, които са го използвали за резиденция, укрепление, затвор и убежище. Тук е бил затворен Джордано Бруно в течение на шест години, а вътрешния двор е бил арена на множество екзекуции, до началото на XX век, когато замъка се превръща в музей. От 1901 година до днес в цилиндричната архитектура на зданието са съчетани художествена галерия и музей. Могат да се видят антики, артефакти, произведения на изкуството, древни предмети и доста изложби.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Замъкът Сан Анджело е сред най-големите забележителности от историята на Рим. Първоначално е бил гробница, по – късно се превръща в замък, резиденция на папите и трезор за ценностите им, затвор, а днес е музей. Той е разположен непосредствено близо до Ватикана. Крепостна стена свързва папския дворец и замъкът. Първоначалната гробница е изградена върху десния бряг на р. Тибър в периода от 135 до 139 година. По това време мостът, водещ към Сан Анджело бил декориран със златни фигури и високи дървета растели в горната част на сградата. Замъкът е известен още и като мавзолей на император Адриан. Легендата разказва, че през 590 година, когато чумна епидемия върлувала по тези земи, папа Григорий Велики съзрял на върха на зданието Архангел Михаил да прибира меча си в ножницата, това действие било знак за края на бедствието. Така се появило и името на замъкът – Сан Анджело.
Строежа на сградата започва по времето на император Адриан през 135 година, целта й била да се превърне в мавзолей за императорското семейство. Строителната дейност приключва през 139 година след смъртта на Адриан. Мавзолеят наподобявал етруски тумулус – основа във формата на квадрат с дължина на страната 84м, върху която е поставен цилиндър (висок 20м и с диаметър 64м), на върха завършващ със скулптура на императорът. Мавзолеят бил дом за погребалните урни на императорите, властвали между Адриан и Септимий Север. По – късно огромното съоръжение започнало да се използва за стратегически и военни цели.
Папите в Рим превръщат сградата в крепост, те използват изградения покрит коридор между Сан Анджело и Ватикана, наречен Пасето, като път за бягство. През 1527 година, когато в Рим влиза войската на император Карл V, папа Климент VII използва замъкът за укритие. По същото време там се намирал и дейно участвал в отбраната именития ювелир и скулптор Бенвенуто Челини.
Днешния вид на Сан Анджело е дело на папите, които са го използвали за резиденция, укрепление, затвор и убежище. Тук е бил затворен Джордано Бруно в течение на шест години, а вътрешния двор е бил арена на множество екзекуции, до началото на XX век, когато замъка се превръща в музей. От 1901 година до днес в цилиндричната архитектура на зданието са съчетани художествена галерия и музей. Могат да се видят антики, артефакти, произведения на изкуството, древни предмети и доста изложби.
Строежа на сградата започва по времето на император Адриан през 135 година, целта й била да се превърне в мавзолей за императорското семейство. Строителната дейност приключва през 139 година след смъртта на Адриан. Мавзолеят наподобявал етруски тумулус – основа във формата на квадрат с дължина на страната 84м, върху която е поставен цилиндър (висок 20м и с диаметър 64м), на върха завършващ със скулптура на императорът. Мавзолеят бил дом за погребалните урни на императорите, властвали между Адриан и Септимий Север. По – късно огромното съоръжение започнало да се използва за стратегически и военни цели.
Папите в Рим превръщат сградата в крепост, те използват изградения покрит коридор между Сан Анджело и Ватикана, наречен Пасето, като път за бягство. През 1527 година, когато в Рим влиза войската на император Карл V, папа Климент VII използва замъкът за укритие. По същото време там се намирал и дейно участвал в отбраната именития ювелир и скулптор Бенвенуто Челини.
Днешния вид на Сан Анджело е дело на папите, които са го използвали за резиденция, укрепление, затвор и убежище. Тук е бил затворен Джордано Бруно в течение на шест години, а вътрешния двор е бил арена на множество екзекуции, до началото на XX век, когато замъка се превръща в музей. От 1901 година до днес в цилиндричната архитектура на зданието са съчетани художествена галерия и музей. Могат да се видят антики, артефакти, произведения на изкуството, древни предмети и доста изложби.
