Арменска църква Сурп Кеворк Пловдив
ул. „Турист“ 2, Стария град, Пловдив
В края на IV век Пловдив.кия регион влиза в пределите на Византия, от тогава датира историята на храма „Сурп Кеворк“. Той е направен през V от византийците до северната част на крепостната стена, която ограждала града. Първоначално се е наричал „Свети Георги Победоносец“. През 447 година църквата и по-голямата част от града Тримонциум са били унищожени от нападението на хунски племена. Въпреки голямата трагедия и мъката християните построяват отново храма. През 1149 година тук е положен епископ Алвизиус от Арас. Останките му са били изпратени специално на император Мануел Комнин. През 1767 година църквата става владение на Пловдивската Арменска епархия и от тогава до днес много арменци я посещават за молитва и преклонение.
През периода 1920-1922 година арменски бежанци прогонени след Геноцида през 1915 година пренасят вярата си в Пловдив. Успяват да спасят и древната утвар от храмовете в Малгара, Чорлу и Одрин. Част от предметите, които успяват да пренесат са изложени в криптата на църквата. Тя е открита по повод 1700 приемането на християнската религия от Армения през 301 година. Изложени са настолни кръстове, мощехранителници, потири и библии.
В арменската църква „Супер Кеворк“ са съхранени стари красиви икони, направени от известни зографи. Тук е изложена иконата „Света Богородица Пътеводителка“, направена XVIII от арменски майстор, който за съжаление не е известен. Запазена е картината „Богородица с Младенеца“ от Никола Одринчанина от 1838 година. В много арменски църкви има негови творби- платна на светци.
Около църквата има голям двор, който е във формата на правоъгълник и част от него е към арменското училище. В единия край има голяма каменна стена, която прилича на крепостна. От източната страна храмът е защитен от прегръдките на „Небет тепе“.
Преди години в двора са се полагали починалите от знатните арменски родове и свещеници от Пловдив. И до днес могат да бъдат видени много надгробни плочи, на които почти не личи епиграфиката. Някои от тях са положени като настилка на двора.
През периода 1920-1922 година арменски бежанци прогонени след Геноцида през 1915 година пренасят вярата си в Пловдив. Успяват да спасят и древната утвар от храмовете в Малгара, Чорлу и Одрин. Част от предметите, които успяват да пренесат са изложени в криптата на църквата. Тя е открита по повод 1700 приемането на християнската религия от Армения през 301 година. Изложени са настолни кръстове, мощехранителници, потири и библии.
В арменската църква „Супер Кеворк“ са съхранени стари красиви икони, направени от известни зографи. Тук е изложена иконата „Света Богородица Пътеводителка“, направена XVIII от арменски майстор, който за съжаление не е известен. Запазена е картината „Богородица с Младенеца“ от Никола Одринчанина от 1838 година. В много арменски църкви има негови творби- платна на светци.
Около църквата има голям двор, който е във формата на правоъгълник и част от него е към арменското училище. В единия край има голяма каменна стена, която прилича на крепостна. От източната страна храмът е защитен от прегръдките на „Небет тепе“.
Преди години в двора са се полагали починалите от знатните арменски родове и свещеници от Пловдив. И до днес могат да бъдат видени много надгробни плочи, на които почти не личи епиграфиката. Някои от тях са положени като настилка на двора.
Описание
В края на IV век Пловдив.кия регион влиза в пределите на Византия, от тогава датира историята на храма „Сурп Кеворк“. Той е направен през V от византийците до северната част на крепостната стена, която ограждала града. Първоначално се е наричал „Свети Георги Победоносец“. През 447 година църквата и по-голямата част от града Тримонциум са били унищожени от нападението на хунски племена. Въпреки голямата трагедия и мъката християните построяват отново храма. През 1149 година тук е положен епископ Алвизиус от Арас. Останките му са били изпратени специално на император Мануел Комнин. През 1767 година църквата става владение на Пловдивската Арменска епархия и от тогава до днес много арменци я посещават за молитва и преклонение.
През периода 1920-1922 година арменски бежанци прогонени след Геноцида през 1915 година пренасят вярата си в Пловдив. Успяват да спасят и древната утвар от храмовете в Малгара, Чорлу и Одрин. Част от предметите, които успяват да пренесат са изложени в криптата на църквата. Тя е открита по повод 1700 приемането на християнската религия от Армения през 301 година. Изложени са настолни кръстове, мощехранителници, потири и библии.
В арменската църква „Супер Кеворк“ са съхранени стари красиви икони, направени от известни зографи. Тук е изложена иконата „Света Богородица Пътеводителка“, направена XVIII от арменски майстор, който за съжаление не е известен. Запазена е картината „Богородица с Младенеца“ от Никола Одринчанина от 1838 година. В много арменски църкви има негови творби- платна на светци.
Около църквата има голям двор, който е във формата на правоъгълник и част от него е към арменското училище. В единия край има голяма каменна стена, която прилича на крепостна. От източната страна храмът е защитен от прегръдките на „Небет тепе“.
Преди години в двора са се полагали починалите от знатните арменски родове и свещеници от Пловдив. И до днес могат да бъдат видени много надгробни плочи, на които почти не личи епиграфиката. Някои от тях са положени като настилка на двора.
През периода 1920-1922 година арменски бежанци прогонени след Геноцида през 1915 година пренасят вярата си в Пловдив. Успяват да спасят и древната утвар от храмовете в Малгара, Чорлу и Одрин. Част от предметите, които успяват да пренесат са изложени в криптата на църквата. Тя е открита по повод 1700 приемането на християнската религия от Армения през 301 година. Изложени са настолни кръстове, мощехранителници, потири и библии.
В арменската църква „Супер Кеворк“ са съхранени стари красиви икони, направени от известни зографи. Тук е изложена иконата „Света Богородица Пътеводителка“, направена XVIII от арменски майстор, който за съжаление не е известен. Запазена е картината „Богородица с Младенеца“ от Никола Одринчанина от 1838 година. В много арменски църкви има негови творби- платна на светци.
Около църквата има голям двор, който е във формата на правоъгълник и част от него е към арменското училище. В единия край има голяма каменна стена, която прилича на крепостна. От източната страна храмът е защитен от прегръдките на „Небет тепе“.
Преди години в двора са се полагали починалите от знатните арменски родове и свещеници от Пловдив. И до днес могат да бъдат видени много надгробни плочи, на които почти не личи епиграфиката. Някои от тях са положени като настилка на двора.
