Комплекс Дряновски манастир - Дряново

За Комплекс Дряновски манастир - Дряново

Посещавайки Исторически Дряновски манастир Св.Архангел Михайл Ви каним да отседнете в хотелски комплекс Дряновски манастир.

Настаняване:

Ако искате да усетите манастирската атмосфера и възрожденския дух заповядайте в хотелската част в самия манастир, която разполага с 72 места. Обновения хотелски комплекс разполага с 11 двойни стаи и 3 апартамента, които са климатизирани и са с отделни сервизни помещения към тях. Панорамната гледка която се разкрива от просторните тераси към стаите е неповторима и вълнуваща.
За тези които желаят сами да си приготвят храна има обзаведена манастирска механа.

Гостилница:

Гостите на хотелския комплекс могат да се насладят на автентичните манастирски гозби и отлежалата манастирска ракия в уютната манастирска гостилница.Богатата и разнообразна кухня предлага и постни ястия по време на църковните пости, спазвайки християнските традиций.Гостилницата разполага със 50 местна зала и голяма лятна градина, от която се разкрива величествена гледка към манастира и вековните скали, свидетели на българската история.В лятната градина най-малките гости ще се забляват в детския кът и мини зоопарка.
 

За Дряновския манастир:

Историческият Дряновски манастир Св. Архангел Михаил е разположен сред живописното ждрело на Дряновската река на 4 км. от гр. Дряново, където високите варовикови скали като непристъпна крепостна стена ограждат пролома. Според византийският хроникьор Никита Хониат, манастирът е построен от възстаналите търновски боляри, братята Асен и Петър, в памет на одържаните победи над византийския император Исак Ангел ІІ. Първоначално манастирът е бил построен на 2 км. северно от сегашния, в местността Малкия Св. Архангел. През 14 век е имал много монаси и представлявал едно от главните средища на исихазма. Впоследствие, най-вероятно след разрушаването му по време на османското нашествие бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел. Но и този втори манастир бил разрушен и опожарен от турците.

За пореден път и вече на днешното си място е бил изграден към края на 17 век. Над старото жилищно крило, изгоряло при погрома в 1876 година, имало е надпис с дата 1701 година. Съборната църква, намираща се непосредствено до днешната, е била малка, еднокорабна, полувкопана в земята. Имало и втора, вероятно зимна църква, посветена на Успение Пресветая Богородица.

През 40-те години на ХІХ век по времето на игумена Рафаил 1824-1855 започнало обновяването на манастира. Издигнати били двуетажни жилищни корпуси по дъгата на реката, а в 1845 година майстор Генчо Белчев1780-1901 изградилнов съборен храм. За него се говори в спомените на монах Пахомий. В архитектониката на фасадите майстор Генчо Белчев е приложил много от художествените елементи, въведени от Никола Фичев.

През 1861 година северно от съборната църква е бил издигнат малък параклис. Средствата за този градеж дали дряновският първенец Хаджи Пенчо Попгеоргиев и жена му Дена.
Така през втората половина на ХІХ век Дряновският манастир представлявал една от най-големите и добре устроени обители в Търновско. Притежавал е две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и гостни стаи. Той се е ползвал с безспорен авторитет като религиозно и културно средище на българите от околността. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен още през 1783-1793 г. От 17-18 век тук е имало килийно училище, което получило особено развитие по времето на просветения игумен Рафаил. Той обогатил до толкова манастирската библиотека, че според Пахомий в 1876 г. изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи.

Дряновските монаси са участвали и в революционните борби за освобождение от турско иго. Особено активна дейност е развивал игумена Пахомий Стоянов от с. Каломен. В манастира се намирала една от главните квартири на БРЦК в Търново. Тук често са пребивавали Васил Левски, Матей Преображенски, Георги Измерлиев. В манастира имало склад за храни, оръжие и барут, именно за това по време на въстанието отрядът на поп Харитон и даскал Бачо Киро се насочил към него и го превърнали в своя крепост. В епичната битка с редовната турска войска от 200 души въстаници оцелели само 47, а манастирът бил опожарен. Единствено църквата била запазена в по-цялостен вид.

Възстановяването на манастира започнало още през 1878 година, веднага след Освобождението, от стария майстор Генчо Белчев в сдружение с майстор Георги Генев. Върху старите каменни зидове, ( запазени след пожара и до днес ) било издигнато ново монахопоклонническо крило с обширни кьошкове, игуменарница, стаи за гости и монашески килии. През 1880 г. в източния край на двора било изградено друго крило, под което преминава днешния главен вход към манастира. По-късно, на мястото на разрушената църквица от 1861 г., бил построен паметник-музей, композиран с параклис с костохранилище и пирамидален паметник със статуя, символизираща Въстаника. Статуята била изработена в Рим от Лука Ардини. Освещаването станало на 4 май 1897 г. от Търновският Митрополит Васил Друмев.

През 1952 година над откритата нартика на църквата била издигната една добре пропорционирана камбанария, издържана в духа на Възраждането и творческите виждания на Никола Фичев. В колекцията от запазените възрожденски икони ХVІІІ – ХІХ век личи почерка на иконописците от тревненската школа.