Катедралният храм „Свети Успение Богородично” - символът на Варна

Катедралният храм „Свети Успение Богородично” във Варна е един от най-големите и красиви в България и с времето се е превърнал в талисмана на града . От много години насам той краси със своето присъствие центъра на морската ни столица и впечатлява с внушителните си размери и неповторимия облик всички гости. Храмът със златните куполи и почти 100 – годишна история е предпочитано място за срещи от повечето варненци и любимата туристическа дестинации за посетителите. Особено вечер, когато е осветен от всичките си страни с ярки светлини, изглежда просто великолепен и прелестен и хората спират, за да могат да му се полюбуват.
Първата копка на катедралата била направена на 22 август 1880 година в присъствието на княз Александър Първи, след тържествена церемония. Нейното име било избрано в памет на лелята на българския владетел - руската императрица Мария Александровна.
Били нужни много средства за построяването на „Свети Успение Богородично”, което изисквало време и търпение. Голяма част от необходимата сума била набавена чрез дарения от заможни търговци и земеделци, както и със скромната, но неоценима помощ на по-бедните жители, а за останалата била организарана томбола, като били разпродадени около 150 000 билетчета, които стрували по 2 лв.
Предстояла тежка работа по изграждането на величествения храм. От всички краища на родината ни били извикани най- бележите майстори – строители и зографи, които давали всичко от себе си. Издигането му отнело близо 6 години, но крайният резултат бил повече от забележителен. В завършения си вид той представлявал кръстокуполна църква, а по своята архитектурата наподобявал много на тази на Петерховския храм в Санкт Петербург.
След дълго чакане през 1886 година тук се осъществила първата молитвена служба, а катедралата била пълна с хора, дошли да се помолят и с присъствието си до окажат почестта си към нея.
Довършването на вътрешния облик на катедралата продължило и през следващите години. Направата на иконостаса и трона на митрополита била поверена на талантливите братя Филип и Васил Филипови. Голяма част от иконите били дарени от руското имперско семейство, като това било знак за приятелството и разбирателството с българската държава. Повечето от тях са запазени и до днес почти непокътнати. През 1911 година подът бил покрит целият с красиви и изящни керамични плочици. Малко по-късно били изградени вътрешен балкон и огромна камбанария. Важно събитие в историята на катедралата е нейното официално освещаване, извършено от митрополит Симеон, епископ Климент и Варлаам през 1919 година.
Всеки един, който посети храмът ще остане впечатлен от огромните му размери, от неговото очарование и от пищните стенописи и фрезки, които украсяват мощните му стени.